За журналистиката, тероризма и фекалиите като цяло

Като съм подхванала темата с дразнещата ме преса, то поне следва да си разцъкам тезата докрай. Само че днес възмущението ми има конкретен повод. А именно - `акцията`, която две журналистчета от любимия ми вестник `Новинар` решили да спретнат мним терористичен акт, че да проверят доколко органите на МВР са готови за реакция при евентуален истински такъв.

Не, че медиите не разтръбиха достатъчно случая, но и аз да припомня за какво става въпрос – Ангел Зафиров и Ани Петрова от въпросния вестник поставили кашон с бутилки, които съдържат съставки, от които може да се направи бомба, на спирка в метрото в София. Идеята на двамата журналисти била да пробват реакцията на МВР при евентуален терориститен атентат, както и да докажат, че всеки може да си направи бомба, ако се поровичка в нужните сайтове из интернет, като смъртоносното изделие ще излезе някъде около десетина кинта.

Както може да се предположи, след сигнала съответните органи пристигнали на `местопрестъплението`, отцепили района, а външният министър Румен Петков веднага бил сезиран за случая. И, естествено, в кулминацията на драмата наш Ангел се явил и рекъл чистосърдечно на изнервените ченгета, че това е фалшива тревога, а той, видите ли, просто бил пробвал к`во ше стане при истински терористичен акт.

Нещо като оня виц:

Ало, пожарната, имате ли вода?

Имаме!!!

А, ами хубаво тогава, измийте си краката и си лягайте!

И, разбира се, Ангел и Ани са арестувани за 24 часа.

Незнам какви точно думи да измисля, за да коментирам невероятната тъпотия, която `колегите` от Новинар направиха. Вестникът има претенцията за официозна преса с висок тираж. Аз обаче искам да се запитам – какво ще стане, ако някой тийнейджър, дето хормоните го тресат и се чуди как да се разбунтува срещу системата, вземе, че изтълкува по погрешен начин случая и реши, че след като батковците от медиите могат да правят такива неща без никакви задръжки, то що да не опита и той?

Тъпа, безотговорна и неадекватна постъпка. И наистина не знам `новинарите` какво целят с това. В крайна сметка, мисля че случая с метрото не е единичен инцидент, в който нашите хора хвърлиха камъче в много голямо блато от лайна, за да предизвикат някаква гражданска реакция – визирам случая с карикатурите на Моамар Кадафи, които бяха публикувани на страниците на вестника с идеята да се защити свободата на словото. Само че, доколкото спомените ми не ме лъжат, това беше направено точно в момент, в който драматично се решаваше съдбата на медицинските ни сестри в Либия, и милата шегичка на журналята от `Новинар` не донесе никакви, ама никакви положителни реакции. Даже много напротив – тогава нещата без малко да се насерат тотално, извинете за френския, и българките да си отидат ей така, нахалос, само защото някакъв смотан български вестник е решил да вдига революции. Какво повече мога да кажа?

Аз също съм журналист. И мога да кажа, че с целия си професионален опит и практика заставам зад идеята медиите да бъдат барометъра, по който обществото да настройва гражданските си позиции и обществено мнение. Но когато фактите са представени реално, точно, безпристрастно!!! Защото иначе нещата започват да понамирисват на доста гнусничка жълта преса, която, в конкретния случай, вреди. И то не само на господата от вестника, които ще си понесат последствията от така нареченото си журналистическо разследване. Питам се, наистина, какво би станало, ако в метрото се беше предизвикала паника от зарязания съмнителен кашон? И ако някой наистина беше пострадал? Адски тъпо ми става от изявленията на главния редактор на вестника Мирослав Боршош, който `недоумява от възможността журналистът Ангел Зафиров да бъде задържан за 24 часа, след като в България всички престъпници в момента са на свобода, след като във всички доклади на Европейския съюз сме на последно място по борба с корупция и престъпност - ти да се занимаваш да арестуваш журналист, който си върши работата`. И според него, видите ли, полицията била преигравала.

Ех, Миро, какво да ти кажа, братко. Малко ще е да кажа, че хората, които преиграват в случая, далеч не са органите на МВР. Някак си, като журналист, май не си осъзнал простичкия факт, че журналистическо разследване се прави с цел да разобличиш този, който нанася вреда на други хора или на обществото, но не и сам да нанасяш вреда по време на репортажа. И аз съм правила разследвания. И съм получавала и заплахи, че и с охрана съм ходила, защото не ме е било страх да кажа някаква истина, но... моите действия не са предизвикали вреда за никой друг, защото съм носила отговорност за постъпките си. Малко като оня принцип на Левски, ако се сещаш, според който `печеля ли аз, печели народа, губя ли, губя само себе си`. Нещо, което далеч не може да се каже за кретенията, която твоите подопечни спретнаха. Някак си, не можеш да се ебаваш безнаказано с държавата. Че Гевара работи другаде, ако ме разбираш правилно. И не можеш да правиш генерални заключения за функционирането на дадена институция, само защото не са приели `адекватно` милата ти шегичка. Детинска постъпка. Буквално. Но дори и едно дете не би направило подобна простотия, ще знаеш. Не това е начина, по който да доказваш някакви фундаментални неща. Това си е направо престъпление, и, според мен, трябва да се понесат и съответните последствия за това. Защото с тази постъпка излиза, че всеки, на който нещо му е криво, може да предизвика егати анархията – след като идеята идва от медиите, що пък не?

Ще ме прощавате за патоса, но именно такива криви вестничета плюят във физиономията на журналиста. Да ви призная честно, никога не съм харесвала този вестник – той измести от личната ми класация другия бисер на българската преса, `Нощен труд`. Гони ме тъпото чувство, че Новинар се списва само и единствено с идеята шепа взели се насериозно `журналисти` да имат арена за изява на личните си глупости и да се опитват да правят журналистика, базирайки се само на собствените си тесногръди възгледи, с идеята да се покажат като свободомислещи и отракани млади хора, на които не им пука да кажат истината такава каквато е. Имам си една любимка, чийто ялови опити да се прави на анализатор много ме забавляват. Малка част от темите, които `Новинар` смята за изключително важни за обществото. Че и форумче си имат нашите хора, в което обаче всичко живо се плюе и хапе като на махленска раздувка, където никак, ама никак не се търпи доминацията на нечие чуждо его. И, да, аз също се кефя на неформалния език в медиите, но това далеч не означава, че ми е особено приятно да чета анализи, в които някой от така наречените журналисти подробно и цветисто описва как трябва `да преебеш майка си`, и то с такива попръжни, на които и сръбски таксиджия би се изчервил като ощипана седмокласничка.

Та, толкова по повод възмущението ми относно `Новинар`. За мен този вестник е една напълно легализирана жълта преса и толкова по въпроса.

Чудно ми е, обаче, защо, след като смятат, че са онеправдани заради акцията в метрото, `Новинарите` не излязоха със своя позиция на страниците на вестника или в официалния си сайт? Дето се вика, ето един прекрасен повод господин Мартин Карбовски да натвори 3 страници с вестникарски ръкоблудни полюции? Днес не прочетох такъв материал. Може и да не го прочета в близките дни.

Но, защо ли си мисля, че когато човек се наака на метеното, то трябва да предприеме съответните мерки? И, като казах `акане`, моля да ме извините за подчертано отвратителните неща, които ще прочетете след малко, но някак си не можах да се сдържа да не споделя с вас следното стихче:

Колко трудно е човека, кат` се насере.

Ала дваж по-трудно е да го прибере.

Ти не му придиряй толкоз, а го остави на мира.

Кой що срал е, сам ще го прибира.

Е, толкова от мен.

Niili

Коментари

Написано от Гост на 2007-06-06 13:33:04

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!