Отдавна не робувам на половата дискриминация – това какво трябва и какво не трябва да прави една жена отдавна не е движеща сила на поведението ми, тъй като, смятам, съм доказала не само на себе си, че мога да бъда силна, комбинативна, ловка и смела точно толкова, колкото и средностатистическия мъж. Смея да заявя, че с дадени свои умения дори превъзхождам една част от мъжете, които са в ежедневието ми.

Също, важно е да кажа, че не съм нито шовинист, нито бесен националист, нито нихилист, нито комунист (боже, опази!), не съм расист, не харесвам Хитлер и Дучето, Волен Сидеров пък не ми е симпатичен въобще, и въпреки леките си симпатии към Пиночет и Че Гевара, смятам себе си за напълно нормален гражданин на държавата си, който е толерантен към религията, етническата принадлежност или цвета на кожата на хората около него.

Никога, обаче, не съм успявала да сдържа сарказмът и иронията си, когато някаква нередност ме настъпва по опашката, а когато тази нередност е толерирана от... ДЪРЖАВАТА, тогава определено ми се ще да се хвана за пищова!

За какво съм толкова ядосана, всъщност.

Наскоро мой приятел ми изпрати ето тази петиция. Сигурно вече сте разбрали за какво става въпрос, някой ваш приятел ви я е пратил по мейла или ай-си-кю-то като верижно писмо, възможно е да сте чули и по радиото за нея. Но, ще ви помоля, отделете й малко внимание, прочетете я още веднъж, замислете се над нея. Подпишете я. И я изпратете на някого.

Както казах, в никакъв случай не съм расистка.

Но не мога да приема положението, в което аз се чувствам като чужденец в собствената си държава, която толерира и се грижи майчински за една етническа общност, която, меко казано, можем да обобщим под категорията `паразити`.

Миналата година моето семейство и аз преживяхме най-кошмарния си период. Баща ми трябваше да влезе в болница, където да се лекува от рядка и доста опасна болест. Няма да се впускам в подробности за мъката на майка си и брат си, които правеха и невъзможното, за да намерят средства за лечението на татко, нито за безсънните нощи, прекарани до леглото му, и сподавяните сълзи от страха, че неизбежното може и да се случи. Няма да ви споменавам и как аз, прясно-прясно омъжена, не можех пълноценно да се зарадвам на щастието си, защото един от най-важните и обичани мъже в живота ми беше в опасност, а аз не само че не можех да му помогна, но и не можех да го виждам толкова често, колкото ми се искаше, защото непрекъснато пътувах по работа. Ще кажа само, че на съседното легло до баща ми лежеше циганин, толкова емблематичен за семантиката на думата и расата, сякаш беше изскочил от лента на Костурица. Трябва да ви кажа, че този тип беше обгрижван и гледан с внимание, с което моя баща едва ли би могъл да се похвали. А все пак, ако съпоставим двамата пациенти, нали се сещате кой беше по-стойностния за мен – не само като мой близък човек, когото обичам, но и като гражданин, като достойна личност, като човек, който в продължение на 50 години си е счупвал гръбнака от бачкане, само и само ние да бъдем добре, беше принуден да търпи да закъсняват с животоспасяващото му лекарство, защото мазния, смърдящ мангасар на съседното легло до него трябваше да бъде обслужен.

За щастие, този лош момент вече е спомен. Баща ми отново е здрав, оздравявайки благодарение на невероятната си воля и подкрепата от цялото си семейство. Това е най-важното за мен сега. Но, признавам си, често си мислех, че и най-мизцерния и скапан циганин, дето краде медни кабели и шахтите по улиците има много повече права от редовия гражданин на БГ.

Просто защото изключително чувствителните към етническата толерантност политици, които ни водят за носа към ЕС, могат да си дадат дупетата и да прекалят с толерантността си...

Едва ли ще наруша конституцията, ако кажа, че това не може да продължава повече така. Че на мен не ми харесва да живея така.

Аз мойте данъци си ги плащам. Подпомагам държавата, един вид.

Но ако не си платя тока, от енергото не биха се поколебали да ми дръпнат шалтера.

Но пък, за сметка на това, на циганите се само им се плаща тока, но и държавата вече ги е свикнала, че като окрадат кабелите от електростълбовете, то тя ще им плати електричеството. Че и те имат наглостта да приемат това като даденост!!!

А аз не мога да търпя наглостта. Наглостта някой да предявява претенции върху нещо, което не негово.

Не желая парите от моите данъци да отиват за социални помощи на циганите. Уверявам ви, средностатистическия ром на месец си докарва много по-сериозна сума от мен и вас – не само от социалните и от медните кабели.

Не желая и гетото, дето го заформят съвсем близо до мястото, където живее свекърва ми. С какво тези боклуци, наистина, са заслужили такова майчинско отношение от страна на държавата?

Не желая да се притеснявам за собствената си сигурност, когато ми се наложи да мина близо до неосветените катуни и коптори, които се намират в собствения ми квартал, на три метра от входа на блока ми.

Също, не желая и съжителството с циганките-проститутки, които са си направили стоянка пак отвратително близо до вкъщи.

Не ми е приятно да се озъртам като подгонено животинче всеки път, когато се кача в градския транспорт в опит да си опазя личните вещи от чужди пръсти.

И, най-веселото.

Не желая да се чувствам безсилна да променя нещата. Не желая собствената ми държава, която всяка година си изисква данъците, да ме подлага на дискриминация в името на шепа цигани. Защото мен политическите игри не ме интересуват. Интересува ме моето спокойствие като гражданин.

Е, предполагам, че точно сега е мястото разни циганофили да ми наскочат  като бълхи връз улично куче, и да ми вият на главата, че трябва да има етническа толерантност, че ромската раса е с уникална култура, етнос, история и тинтгири-минтири.

И точно на тях, пак без да нарушавам конституцията, ще кажа, че никак не ми пука за уникалността на циганската раса. Позволявам си да твърдя, че тази уникалност губи корените си още в древна Индия, при адстеките или откъдето и по дяволите да идват циганите, но това, с което ежедневно се сблъсквам, е една отвратителна, гнусна и паразитна паплач, която просто си разиграва коня, както си иска, просто защото е осъзнала прекрасно, че каквото и да стане, държавата ще го толерира.

А аз не желая държавата, в която си плащам данъците, да толерира наглостта.

Niili

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!