Давам си сметка, че е напълно възможно след следващите редове целокупната интелигенция, която ползва интернет, чете и пише блогове, форуми и лични страници да ме низвергне като абсолютен престъпник срещу бога, закона и хората, изкарвайки ме по-черна от дявола, все едно съм разпнала самия Христа. Но повече не мога да търпя. И ми писна, въпреки, че досега се сдържах от каквито и да било изказвания по точно този проблем.

Преди да се захвана с обясняване на каквото и да било, искам много дебело да подчертая, че и аз, и ALLANON сме хора с твърде силно изострено, направо болно чувство за справедливост, за правилно и грешно. Никога не сме се колебали да заявяваме мнението си, когато нещо не си се струва редно. Аз лично съм брутално откровена винаги. Прагът ми на търпимост към лицемерието и увъртания под каквато и да била форма е изключително нисък. Тези, които ни познават оф-лайн много добре знаят, че пламнем ли за някоя кауза нищичко не може да ни спре докато не постигнем точно резултата, към който сме се стремили. И никога не сме се колебаели да защитаваме мнението си и принципите, в които вярваме. Надявам се, че тези от вас, които могат да се нарекат наши редовни читатели също са останали с това впечатление.

Има много неща, които не харесвам в държавата. Факт е, че професията ми ме е направила циник. Още по-сериозен факт е, че именно заради този цинизъм на журналистиката се отказах от активната си професионална дейност. Вместо това избрах да казвам истината така, както я разбираме, пречупена през нашите принципи, без да се чувстваме отговорни пред редактори, режисьори, сценаристи и продуценти… и пред чужди интереси, разбира се. Именно заради това беше създаден и www.coolthings-bg.com, и това, в което мога да се закълна е че никога не сме ви лъгали за каквото и да било. Така, смятам, е честно. 

Защото, бидейки журналист с достатъчно дълга практика, все още не съм станала цинична до там, че да забравя да мисля и виждам нещата като обикновения човек, който си и ти.

Могилино. Ето това ни тормози от няколко месеца насам.

Не желая думите ми да се интерпретират погрешно. Искам да бъда разбрана много правилно!

Ако Кейт Блюет не беше заснела филма `Изоставените деца на България` едва ли щяхме да разберем за дома в Могилино. Това е факт, който няма да оспорвам. Друг е въпросът, че нито една българска медия, поне доколкото ми е известно, не е направила какъвто и да било материал за популяризирането на въпросния дом и случващото се в него преди филма на британската журналистка.. А някак си, за гадостите в собсктвената си държава трябва да се информираме от собствените си медии. Така е редно, според мен. Последвалата медийна истерия след филма, някак си, ми се стори леко преекспонирана и… раболепна, е точната дума, която търся. Поне за мен се получава някакъв извратен обратен ефект - ето, чужда медия обръща внимание на проблем, който се случва у нас, проблем, който някак си ни е минавал покрай ушите досега, и, дайте сега да счупим ушите на хората, проглушавайки ги с материали по темата.

Напълно съм съгласна, че за децата с увреждания трябва да се полагат специални и отговорни грижи. На мнение съм, че държавата трябва да поема своята отговорност по този проблем, че на тези деца трябва да се осигурява вниманието, което заслужават - медицински, прсихологически, психиатрични грижи, защото, каквото и да говорим, тези деца не са виновни за това, че са родени увредени. Такива или не, те са човешки същества, които изискват своето и е редно да го получат. Няма кой да им помогне. Дори самите те не осъзнават случващото се около тях, не знаят и нямат представа за реалността, не могат да потърсят правата си. Факт е, че държавата много умело абдикира по този въпрос. Аз съм повече от убедена, че  в правителствените анали отдавна се знае какво става в Могилино и подобни нему домове, но, нали, добре, че се намери една чужденка да вземе, та да ни светне ко стаа в държавата...и въпреки това, пак про-форма власт имеющите си измиха ръцете.

Друго е това, което безумно ме дразни и не искам да мълча повече.

Интерпретацията на нещата. И излизането от семантиката на пролбема.

Пак искам да попитам, защо преди филма на Кейт Блюет не се намери нито една българска медия, която да информира какво се случва в Могилино? Нали колегите имат претенцията за обективност и истинност, то не са БТВ репортерите, призиви към обикновения гражданин да изпраща репортажи, когато нещо го впечатли, Бареков с многото новини и какви ли още не телевизионни и не телевизионни похвати, които имат за цел да се търси именно новината? Повтарям - не си спомням нито една българска медия да напише и ред по този чисто български проблем!!! Нямам представа по какъв начин Блюет е достигнала до информацзията за този дом. Лично аз, изпитвам срам за професията, че нямам такава информация, защото домът едва ли е бил невидим или разтворен някъде в небитието, а реално съществуваща и действаща институция. Но, така или иначе, чужд журнасист е направил репортажа. Пръв. Да не забравяме, все пак, сравнително прясната ни история и имиджа, който си е изградил за нас светът заради режимите и Желязната завеса. Повече от убедена съм, че в очите на Запада ние, българите, фигурираме като полу-аборитени, едва излезли от първобитно-общинния строй, с чести прояви на канибализъм и содомия, някакви абстнаркно-човешки същества, които може и да не са чували за топлата вода, пък кактво остава за някакъв вид общество. Няма да припомням унизителните статии на професор Ричард Лин и направо идиотските му изследвания за ниското ниво на българсия коефициент на интелигентсост, като и пътеписа на някаква - пак британска журналистка, доколкото си спомням, от който излизаше, че  в българия наистина е с две години по-развита от феотдално общинния строй, че тя е една държавица единствено от селски тип, а това, което се прави тук, е да се копат картофи и домати. Мнението за нас като държава от страна на по-развитите от нас винаги ще бъде силно снизходително, да не казвам - унизигтелно и глупаво, често заради незнание и невежество на тези, които ни преценяват. Но, така или иначе, смятам, че заради цялото ни истерично-историческо минало е много лесно един чужд журналист, при това с доста бегъл и повърхностен поглед върху действителността в дадената държава, да интерпретира по различен начин нещата, оцветявайки ги в малко прекалено наситено черни краски. Не ме разбирайте погрешно, не желая да оспорвам фактът, че отвратителните условия в някои от домовете не само за деца с умствена изостаналост, въобще, в институциите за лишени от родителска грижи деца са направо потресающи и истински срам за уж демократична и влязла в Европа  България. Интерпретацията на нещата е това, което ме вбесява безумно. Както и  нездравословното, според мен, и прекалено преекспонирано медийно внимание. Разберете ме правилно. За този проблем трябва да се говори. Но обективно. Безпристрастно. Без емоции. Хладно, дори, защото само тогава драгия зрител усеща и разбира новината, вместо да се чувства като водена за носа панаирджийска мечка. както, междувпрочем, се чувствах аз, докато гледах цялата сапунена опера с Могилино и увредените деца. Горчивееше ми в устата, и ми ставаше тъжно, защото целокупното журланистическо братство се юрна да пише, говори и раздува историята със същия хъс и ботевски патос, както британската колежка, изпозлайки тежки думички и мрачни семантики… за да се извини пред себе си, може би, за собственото си незнание и незаинтересованост по пробема. Фалшиво е, разбирате ли? Фалшиво е, когато някой дойде в собствената ти къща и ти направи забележка колко ти е мръсен домът, та чак смърди, мръсотия до там, че човек си бърше краката на изтривалката след като излезе. В тоя случай,  вместо кротичко да наведеш глава и да се заемеш с решаването на проблема, е грубо, лицемерно и неуместно да започнеш да се биеш в гърдите как къщата ти наистина е мръсна, ама не по твоя вина, ама на теб, някак си, ти е убягнал проблема, но ще си изкупиш вината с това, като възможно да я изчистиш до блясък, ангажирайки цялото домочадие, и се само това, ами и чак да си късаш ризата от праведна скръб по занемарения ти дом… за който ти е трябва ло да се сетиш, че е такъв и да вземеш съответните мерки. Без да се налага някой да ти навира лицето в проблема.  За вас не знам, но мен това ме дразни силно. И ме е срам за гилдията, които охотно поеха инициативатана Блюет да се масовизира проблема Могилино така, щото и първолаците знаеха за какво става въпрос, но никой, ама никой от пишущого брата не излезе честно и не си призна: `Драги зрителю, срам ме е, че се наложи да научаваш за това от чужбина, а не от нас`.

И какъв, смятате, беше резултата от цялата тая лакърдия?

Всяка вечер Ани Салич и Юксел Кадриев се показваха с траурни физиономии на екрана, сал ще се разплачат всеки миг, и на фона на специално подбрани кадри, с гробовен глас оповестяваха поредната новина за случващото се относно казуса Могилино. При това - с такъв драматизъм и искрен упрек в очите, стараейки се да вменят колкото се може повече вина, щото обикновения зрител наистина да се почувства еднолично отговорен за случващото се с увредените деца. Аз съм бивш телевизионен кадър, и съм напълно наясно колко манипулативна медия може да бъде синия екран. Но че драмата Могилино беше гротескна малко повече, отколкото е нужно, това едва ли ще се намери някой, който да ми оспори. И пак казвам, тук мъжете и жените, които се предполага, че са поели юздите на държавата трябва да се почувстват виномви и отговори. Не зрителят, слушателят, читателят.

Стана, обаче, не само това, ами и нещо повече. Както се случва със всяка сенцация, всеки, ама абсолютно всеки в държавата намери за нужно да оповести мнението си по въпроса. Тежки думи се изговориха, които идваха да подскажат, че ние, всички, които сме научили вече за Могилино, сме едва ли не скотове, животни и изроди, след като сме допуснали да се случи тая работа. Който си позволи да се отклони от общата теза веднага бива осмиван по блогове, форуми и лични страници като същински дявол с рога и копита само защото си е позволил да изкаже друго мнение - не задължително негативно, а просто различно. Заформиха се призиви и петиции с гръмките слогани `Спасете българските деца`, `Не убивайте децата` и всякакъв такъв излишно драматичен патос, от който обикновения, незапознат със случая човек, който за първи път си пуска телевизора, би следвало да остане с първосигналното впечатление, че, видиш ли ти, всичките деца на България са подложени на страхотен геноцид! И мизерия, и глад, и шок и ужас!!! Извинявайте, ама е направо прекалено! Четох даже някъде яростни упреци срещу министъра на здравеопазването, който си позволил да каже, че народа не е виновен заради проблема с умствено изостаналите деца, и беше зловещо нападнат, че подчинените нему доктори и сестри са убеждавали майките на увредени деца да ги оставят в домове! Което вече е три пъти по-прекалено, защото наистина излиза, че министърът на здравеопазването е виновен пряко и еднолично заради това, че ги има тези домове, а не хората, които са си зарязали децата в тях! И какъв ли ще да е този доктор, който да успее да убеди родител да изостави детето си, независимо дали то е увредено или не? Трябва да ви кажа, че далеч не желая да реабилитирам Гайдарски в очите на когото и да било - смятам, че в българското здравеопазване има отвратителон много не трески, ами направо талпи за дялане, които трябва да бъдат ошлайфани до една, за да може да се каже, че имаме свестно здравеопазване. (Тъпото е, че съм на това мнение от доста дълбок и личен опит.) Много ме дразни този стремеж към прекаляване и преекспониране на проблема, сякаш след като непрекъснато се джафка и се вдига вой до небесата нещо би могло да се промени. Нещо повече - някак си, в цялата история с Могилино долових един лек, грозен отзвук от събитието - че всеки реши да се изказва негативно по проблема просто защото това беше общата тенденция. Явно е, че българите сме нация, която наистина може да се сравни с парен локомотив - повечето му енергия отива за да захрани свирката. Просто щото е тренди!

Нещата, обаче, не спират до тук. Ако съвсем случайно в страната бе останал зрител, който да е пожален от информация за Могилино и който да не се гризе от безумна вина, то телевизията на Мърдок му подготви втората ударна вълна. За `Великолепната шесторка` става въпрос. Относно това шоу бих казала, че БТВ много готино и фино си направи помена с чужда пита, но истината е, че това шоу беше жива гавра. С труп, при това! Защото вместо да оставят децата на мира след всичкото внимание и реакции в обществото, след които е крайно време да се вземат някакви мерки и да се работи по въпоса, БТВ реши да си вдига рейтинга пред електората, показвайки се като много близка народу телевизия, загрижена за обикновените проблеми на обикновения човек. Това шоу беше жива позьорщина!!! И то - не достатъчно добре изпипана, при това!!! На първо място, аз звезди не видях там, честно, а хора, чийто кариери или са позалезли, или медийното внимание им е малко, та са се навили, видиш ли, да се направят на адски готини и съпричастни, участвайки в шесторката. Второ - ако Ани Салич става за водеща на благотворително шоу, то аз ще си откъсна главата и ще я изям. Тази жена просто не стои в друг формат, различен от новиите, където, все пак, известната скованост е добре приветстван. (Сори, ама тя и в новините не стои, но, карай да върви, за друго говорим.) Няма никаква спонтанност у нея, никаква грация, вечерни рокли със сигурност не й отиват. Нещо повече. Дразнеше ме насиленото й настроение, дразнеше ме зле прикритият й шефски манталитет, докато командваше колегите си от апаратната - просто, в тона й личеше загатнатото `Правете, каквото ви казвам, иначе ще си имате работа с Бранко`. Заберски-син, който не само, че не ме предизвикваше към благотворителни дела, ами нараво нервираше с дърварския си манталитет и тъповати шеги. Някак си, за телевизионно шоу си говирим, а не за пиано-бар в четири през нощта, когато всички вече са толкова къркани, че хич не им дреме какви ги говори оня на клавира. Не на последно място, никой не може да ме убеди, че БТВ е участвала съвсем, ама съвсем доброволно в цялата тая история - има си прантаймово време, в което всяка рекламна секунда струва достатъчно скъпо, за да може големите шефове да позволят да се разхищава това време току-тъй, пък било то - с благородна цел. Не на последно място, рейтингът на телевизията няма как да не се е покачил заради това шоу, а все пак, на фона на останалите нови, че и достатъчно конкуретни телевизи това си е фактор, няма какво да се лъжем. Пък и самата Ани Салич една вечер се изпусна, че рейтингите били скочили до небето. Чакай малко, бе, каке, нали си говорим за благотворително шоу, какво ти пука къде ти е рейтинга, нали друга е целта на занаятието, а не някакви цифри и проценти? Но, и това да беше, с мед да го намажеш. Пропагандата за смс-ите. Няма да си изкривя душата и да ви излъжа, всички в моето семейство сме участвали в пододбри благотворителни акции - Българската коледа, наводненията в цар калоян, децата на загинали служители на полицията, като благотворителните ни изяви не са се ограничавали само с няколко есемеса, но това е друга тема. Във Великолепната шесторка призивът към благотворителност беше поднесен с един много фин, прикрито-ичперативен тон, който идваше да подскаже, че ако не гласуваш със заветното смс-че или няколко за седмица, то, ако не гориш в ада, то кроколдилските челюсти на гузната ти съвест не би следвало да те оставят до края на живота ти, защото ти помагаш на българките деца, те заслужават да живеят, да не ги убиваме и така нататък прочее проповеди, които, ще ме извинявате, ама малко ми намирисваха на фанатизъм. Любопитно ми е нещо. Защо, след като от Шесторката, бяха толкова загрижени за децата в Могилино, не поканиха на сцената поне едно дете? Нали е важен драматичният ефект? Гаранция, със сигурност биха получили много повече зрителски вотове, пък де да знам сега, може и да греша. Това, в което обаче съм безусловно убедена, а и със сигурност - права е, че не вярвам който и да било от участниците във Великолептана шесторка да се е загрижил особено какво става след финала на шоуто с децата от Могилино. Сигурна съм дори, че повечето от тях, ако не и всички, веднъж не са отишли по сдобствена воля да видят децата, за какво става въпрос на живо, а не от преескпонирани видеоматериали. Тук изключвам Ани Салич, защото, нали, все пак, е жунралист и трябва да е в центъра на събитията, така да се каже. Изключвам и Тити Папазов. И да ви кажа, евалата му правя, че осинови увредено дете! (Покрай професията си съм имала възможност да се запозная - макар и бегло с него, и това, което мога да кажа, е че е много чувствителен и по детски емоционален човек, който просто се умилява, когато стане свидетел на нещо подобно.)

Това, което ме изразни в Шесторката въобще беше насилено-истеричния патос, с който се подходи към нещата. Сякаш става въпрос, едва ли не, за инициативата отпреди двайсетига години We Are The World, когато се събраха наистина звезди и изпяха култовото парче, за да се борят за спасението на Африка. На Африка, уважаеми дами и господа… а не само на един дом - поне, според внушението на шоуто. Въобще, цялата идея да се опитваш да манипулираш избора на някой да гласува или не ми се струва малко болна и далеч не рентабилна, ако ще си говорим за благовторителност - я гласуваш, я не, пък и кой ще ти казва какво да правиш в собствения си дом? Ако от БТВ се бяха заели сериозно да си играят на благотворителност, то поне да го бяха направили, вземайки пример от големите батковци на Запад и отвъд океана. Да организцират един благотворителен концерт. Ама с истински звезди. От ранта на U2 или Coldplay, примерно. Мислите ли, че подобно начинание не би имало много по-грандиозен, а и печеливш резцултат от някакво смешно предаване? А, за България ли ми говорите?! След като един Цонко Цонев успя да докара в Каварна, градче на майна си райнина, групи и изпълнители от ранга на Менуър, Били Айдъл, Туистед Систър и да не изброявам още колко само в името на рокендрола и общото забалвение, мислите ли, че една национална телевизия, чийто собственик е медиен магнат от световна величина не би се справила с подобно нещо??

Сега чета из медиите за назряващ скандал с жители на квартал в Русе, които отказват в центъра на квартала им да бъдат изградени къщички, в които да се настанят децата от Могилино. Както може да се предположи, веднага рукнаха мнения и категоризации, че тези хора са на един косъм от тотално озверелия скот без ни една човешка черта у себе си, само защото не приемат радушно идеята. В чест на истината, ако се прочетат внимателно материалите, ще стане ясно, че хората не са против децата да бъдат настанени, а са на мнение, че мястото - точно в центъра на квартала – не е подходящо за това. Можете да се досетите жлъчта, която се изсипаха по въпроса, както и патетичните клетви на маса народ, че те нямали били нищо против в центъра на техния квартал да има подобно селище.

Да, ама колкото и грозно да звучи в ушите на някои, но аз много добре разбирам хората, които не искат селището за увредените деца да се строи в квартала им!!! Поне за мен, на пръв поглед тоя жест ми изглежда буквално като някакъв вид назидание заради цялата история с Могилино -ето, на, гледайте и страдайте и вие, защото, както разбрахме, виновен трябва да има, а след като политиците не могат да бъдат накарани да поемат вина, то вие, които сте по-лесни за манипулация, ще носите трънения венец!

Замислете се наистина, бихте ли се чувствали комфортно когато излизате да си вършите някаква работа, ежедневно да ставате свидетел на гротескните картинки, които сте гледали по телевизията? Дали ако сте по-чувствителни, по-емоционални и раними тези гледки биха ви понесли? Дали бихте се чувствали комфортно ежедневно да ставате свидетел на резултатът от кофти грешка на природата и зле комбинирани гени и да сте в ситуация, в която отчаяно ви се иска да помогнете, но сте съвършено наясно, че не можете? Бъдете честни, наистина ли бихте изтърпели спокойно подобно нещо, че и да ви е приятно чак?

А има и друго нещо. На геният, достигнал до решението децата да се настанят във въпросния квартал в Русе да му е миналаво някога през акъла за обратния ефект, която подобна акция би имала? Като например това, че все още по тоя свят ходят откровено злобни хора, които не биха се поколебали да подразнят, да подиграят през оградата тези деца, просто за да си направят ташак? И просто защото падналия, така или иначе, не може да отговори и да го риташ би останало без ответен отговор? На някой, наистина, мина ли му през акъла, че социализирането на увредените деца по точно този начин не е най-адекватното решение?! Мисля си, че не.

Въобще, цялата тая история с Могилино и увредените деца ми остави, наред с горчивия вкус, доста въпроси. Като например - кога българския народ ще престане да се води по манпулации, а ще седне да мисли сам за себе си и с главата си? Защо никой не напада родителите, изоставили дете с увреждане в институция? Защо въобще беше закрит домът в Могилино, вместо да се намери и назначи обучен персонал, който да се справя по-адекватно с грижата за тези деца? Но това, което истински ме тормози, е кога българската журналистика ще достигне до нивото на наистина официозния барометър, по който крехкото ни (да не кажа - липсващо) гражданско общество ще си сверява позициите? Кога ще се научи да бъде обективна и истинна, вместо - манипулативна и манипулирана институция, на която не само никой не вярва, но и не уважава вече? Има хиляди казуси, за които никой не си прави труда да раздува масови медиини акции. Като простичкия факт, че сме на едно от челните места в Европа по ракови заболявания. Грозната истина, че онкоболните нямат реален достъп до лечение, защото лекарства не достигат - най-често заради тъпи грешки в министерството на здравеопазването. За почти нелечимо болни деца, за които, обаче, никой не знае, а родителите им са принудени да търсят стотинчици от дарения и фондации. За това, че голяма част болните на хемодиализа в страната мрат като мухи заради остаряла материална база и стари апарати за диализа. За това, че кучетата-водачи на слепи хора не достигат, а обучението на едно такова куче струва маса пари. За това, че инвалидите в тая държава са може би най-дискриминираната част от населението - факт, видим даже с просто око в обикновеното ежедневие. За това, че една бъдеща майка няма бърз и лесен достъп до съвременните достижения на пренаталната медицина за да може да следи овреме здравето на детето си. И още, и още, и още… сигурно всеки би могъл да даде пример, и всеки ще бъде прав.

И така, аз не гледах Великолепната шесторка. Признавам, че се стараех а избягвам кадрите, които се даваха по телевизията. Не бих могла да издържа нарочно подсилената гротеска.

Но ще ви кажа и друго нещо.

Гледах фотоесето на Надежда Павлова, с което тя печели конкурса за Снимка на годината за 2007. Под мотото `Да отглеждаш ангел`, а сюжета на есето е семейство, в което се е родило увредено дете. Което семейство... отглежда ангел. Не страховити кадри. И не вменяване на вина. Никакъв упрек. А ангел. И невинност. Детенце, същото като онова на печалните кадри от прословутия дом.

Не бях виждала по-трогателни и истински снимки, от които, обаче, струи толкова много обич, че някак си, ме стисна за гърлото и ме накара сериозно да се замисля за децата с увреждания в България. Много по-сериозно, отколкото едва прикритата агресия в цялата пиарщина относно Могилино. За тези неща трябва да се говори, както казах и по-рано.

Но със сигурсност трябва да се намери подходяката мярка и тон.

Коментари

Написано от Lady Frost на 2008-03-03 14:02:09 мисля че достатъчно си казала, при това много точно и вярно... Всеки коментар, от моя страна май става излишен...

Написано от Гост на 2008-03-27 02:22:50

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!