The time is out of joint, o, cursed spite, that ever I was born to set it right!

(Векът е разглобен, о, дял проклет, да си роден, за да го слагаш в ред! Хамлет)

Така де, няма да си играем на дребно, я!

Та, по хамлетовски, милри деца, да ви кажа, че ако и да не съм се възправяла скоро на виртуалната си арена, от която с апломб да държа речи в неравностойната си битка срещу простотията, доста станаха нещата които напоследък накараха кръвчицата ми да възври на особено висок градус, ако и да не съм раздавала скоро виртуални шамари по определено дразнещи ме казуси. То, вярно е, че глупостите украсяват света – но, умерените такива, че иначе, глупостите с особено висока наситеност, белязани от очоизвадна липса на акъл са нещо безкрайно сериозно, което, практикувано прекалено често, може да доведе до много обострен мозъчен запек, за който лечение все още не е измислено. Сега ще ви застрелям и с друг безкрайно ценен лаф – вярно е, че заблудите са хубаво нещо, ама не всеки, тръгнал да открива Индия е открил Америка. Така, като гледам, доста народ страда от именно този особено опасен симптом на гореспоменатия запек, така щото нещата, които напоследък виждам около себе си не ми харесват никак, ама никак даже, и започвам да се чувствам като оня човечец от вица, който настъпвал все една и съща мотика.

Та да започвам по ред на събитията – съвсем схематично, че ако започна да се разпростирам в излишна логодиария, ще взема да започна да попържам с чисто вазовски патос и ще си загтубим детската аудитория един вид...

Протести.

Бе, мама му стара, кой ли не излезе на протест – природозащитници, учени, учители... Сега и таксиджиите обмислят варианти някакви. Факт, човек трябва да се бори за правата си. Обаче, защо ли настоящата ни, добре позната, родна действителност нещо ме навежда на тъпото усещане, че всичите тези демонстрации на граждански позиции ще си останат в графата `Кат ми пееш, Пенке ле, че кой ли ми те слуша`? Мисля си, че политическата действителност у нас отдавна е накарала средноинтелигентния човек да разбере, че не стачки, революция да се вдигне, пичовете от оная готина, бяла сграда с надпис `Съединението прави силата` над вратата отдавна са си изплели не кошничка, ама цял набор ракитена мебелировка, с която да се подпрат така добре, че даже лично Че Гевара да дойде и да поведе поредния всенароден бунт, резултата ще е къмплитли зиро. Не казвам, че човек не трябва, наистина, да скача на оръжие, образно казано, когато някой му се катери по главата. Ама да има някакъв резултат, поне! Да вземем учителските протести. Не зная какво е вашето мнение по този въпрос, обаче на мен наистина започна да ми писва от Янка Такева и преекспонираната й медйиност. Как така бе, мама му стара, една учебна година не мина без проблеми с учителите? И какъв синдикален лидер си, след като го допускаш всеки божи път? Ако въпросът е в трите лева членски внос, които ти се плащат – окей, така да бъде, но защо, наистина, аз, като гражданин не виждам по никакъв начин контакта между МОН и учителите? Къде е счупеното в уж двустранната връзка? Не е ли това работа баш на синдикалния лидер?! Или цялата история е само наливане на масло в огъня, щото да се внесат раздори в и без друго достатъчно не-единното учителско съсловие? Пак казвам, обикновения даскал е зверски, нечувано прецакан! Помните възмущението ми от преди няколко месеца, когато ви разказах една историйка за кандидат-гимназистката кампания. Сега, обаче, учителите пак се вдигат на оръжие,  медиите ни заливат с тонове инфо по въпроса, но си мисля, че нещата трябва да се оправят първо на микро ниво, а след това – да се вдига патърдия. Всички сме чували лафове за това как даскалята не си вършат работатта, как децата излизат неначмени от училище и ред такива шитс, които представителите на тази достойна професия са принудени да чистят от себе си, но обяснете ми следната ситуация. Как вие възприемате вашето дете да е обучавано, примерно, по чужд език от човек, който е завършил специалността си дистанционно и няма реална, според мен, тапия от университет, а учителя с дългогодишен стаж и прекрасен педаготгически подход да е отсвирен в девета глупха защото, видите ли, вече е пенсиониран, че чак и получава заплата? Че то, от всяко дърво свирка не става. И от всеки не става учител. Пък ти, Пено, ако щеш, скъсай се да се дереш – то, все тая!

Чувам по новините, че и таксиметровите шофери са решили да се вдигат на оружие, щото да се увеличат цените за пробег на километър с лев и четиреесе.

Гледам аз по телевизията някакъв михлюзин, който седнал да ми се оплаква, че софианци вземали били къси маршрути, и що не били ползвали градския транспорт, а товарели колите по за 2-3 лева. Леле-е-е, ще ви се незнае в копелетата нагли! Какво искате бе, София, ако и да е с кофти инфраструктура и задръстена до немай къде, маршрутите са сравнително къси, бе, да ви се невиди! Кво очаквате – да качвате само клиенти от София до Пловдив ли, или кво? Лично аз, котаго ползвам такси, много, ама много рядко попадам на шофьор, който да има да ми върне ресто, та обикновенио, сметката се закръгля. Пък и като ползвам кратък маршрут (защото не ща да закъснявам, мамицата ви!), аз самата оставям бакшиш –щото ми е гузно късото разстояние. Сигурно не съм и единствена, де, ама седнали да плачат, нашите. Да не споменавам колко яко се `помпат` цените с тайни копченца и превъртени броячи!!! Да не споменавам, също, че човек не знае в кво такси ще се качи – тези дни чета блога на някакво момче, което е пребито от бой от таксиметров шофор, на който са му заврели лайната заради избрания маршрут! Абе, в каква дършжава живеем, а?! Да не смпоменавам също и незаконния протест на таксиджии отпреди няколко месеца!!! На тези самозабравили се тиквеници да им кажа – ако се имате за толркова акълни, що не вземете да станете даскали, а? Въпреки че, не мога да си изкривя душата, днес пътувах с един много готин драйвър (кратък маршрут, но човека ме достави жива, здрава и навреме, та заради това си заслужи и бакшиша!) Попитах го какво е мнението му за тази ситуация с протестите – и знаете ли какво ми отговори той? Че това е пушилка и няма никакъв смисъл – така или иначе, маршрутите в София са наистина кратки. Човека си го казва! Освен това, имаме приятелче-таксиджия, който също си изкарва парите с честен труд, но по душа, той е рокаджия, а не бакшиш! Тъй че, сори, ако покрай сухото съм подпалила и суровото, ама многто мразя глупави хора и глупави постъптки! Че то, не става само с ядене, трябва и акъл!

Rage in трамвай 22.

Пътувам си аз, когато внезапно ватмана избеснява, че на първата врата се качват само възрастни хора и започва да дудне и обижда, че заради навляци като тях, той се бавел и заради всичките си строшени нерви бил вземал само 600 лева. Ало, браточка, да вземеш да станеш квантофв физик тогава, а? Ама пък тогава ще ти се налага да излизаш на протести, защото и за наука в тая държава пари не дават. Пък и аз, магистъра-филолог с ужасяващо висок коефициент на интелигентност не вземам такава заплата. Ти пък що си седнал да ревеш тогава? 

Сървайвър-2.

Окей, интересен подбор – компютърджия, бивша мутра, моделки няколко броя, счетоводител, стрийптизьор – малко шаренийка – става. Даже мога да преглътна и фолкпевица – дето се вика, и в първия такъв имаше представител на тази обществена група, та се знае какво може да се очаква. Обаче, Иван-Кристоф, дъ спайдърмена? Кой го пусна тоя позьор там??? Аз имам доста лични впечатления, че сър Кристоф не е точно това, за което се представя и лафовете му ` че се е озовавал хиляди пъти в доста опасни ситуации, та един остров не може да бъде предизвикателство` ме карат много зверски да се смея, защото... паяците, в този случай, наистина не са това, което са. При това – говоря от позицията на личния си журналистически опит, който бая се различава от всеколегиалната тенденция към точене на лиги и възхваляване от страна на млади джърнълистки към въпросния субект. Мисълта ми е, че в първия сезон на шоуто поне имаше истински хора, които се бориха достойно, и започвам да се убеждавам все повече, че екипът на Дългия знае как да си върши работата – шоуто беше добро, най-малкото заради това, че бяха подбрали участниците по много фин, психологически пипнат начин. Сега... не зная какво да очаквам, но, дръзвам да позная, че нечия чужда позорщина ще блесне наяве. Уатевър.

Та, толкова от мен. Засега. Върнах се.

В някое следващо включване ще разливам змийска отрова по повод дискриминацията – расова, класова, полова, възрастова. Обаче, знаете ли коя ме вбесява най-много? Тази, която е написана на етикетчето с размера на дънките ми. Не става бе, братче, като тръгне човек да си обновява гардероба, да се сблъсква с масова конфекция, кроена като за хора сайз-зиро, та като попиташ в магазина `има ли по-голям размер от еди-кое-си` да те гледат като ненормален, защото не си в графата `скини-тини-барби-гърл-без-цици-дупе-и-с-краченца-клечици-анорексична-последователка-на-туиги`. Сори. Аз съм прекрасна, здрава, млада жена, която си има всичко, и която определено не желае да се чувства като че ли е разпънала самия Пиер Карден на кръст, само защото не се вписва в нечии модни шаблони.

Niili

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!