Роден с четка в ръка

Бивш морски пехотинец, ученик на Франк Фразетта, един от първите, рисували за популярната сага за Конан Варварина и Тарзан – фентъзи феновете вече се сетиха за кого говоря. За останалите – представям на вашето внимание Кен Кели.

Кен Кели се появява на бял свят през 1946 в Ню Лондон, Кънактикът, и на практика, е роден с четка в ръка. Кели си има доста интересна теория, която горещо защитава и до ден днешен – а именно, че децата могат най-добре да изразят себе си чрез изкуството. Самият той е доказвал тази си теория не веднъж и два пъти в ранното си детство, когато нищичко почти в родния му дом не е оставало незасегнато от творческите му импулси – защото младежът Кен обожавал да рисува върху всичко, що свари - от най-мъничките късчета хартия, за да се разпростре чак до огромните стени в дневната!

На девет години малкия художник се запознава с първата си учителка по изящни изкуства. Тя се казва мисиз Валериъс (хм, име, достатъчно близко до Валерия – бойната другарка на Конан в пиратските набези в Red Nails). Това познанство е началото на творческа връзка, която продължава девет години. Мисиз Валериъс е първия ментор на Кен – тя му дава първите насоки в рисуването, като го учи и на основните принципи в изящните изкуства. За разлика от повечето учители, които настояват техните възпитаници да влизат да учат в художествен лицей, мисиз Валериъс изповядва коренно различно мнение относно творческия път на възпитаника си.  Тя успява да убеди родителите на Кен да не го записват в академия по изкуствата след като завърши гимназия, защото според нея така уникалния самобитен талант на Кен ще се похаби и няма да се развие. Оставен да избира сам, Кен не се колебае, а веднага пристъпва към осъществяване на собствените си планове. Една от мечтите на младия художник е морската пехота, затова, след като завършва училище, бърза да се присъедини към флотата. Следващите години на служба ще му помогнат да намери себе си из Залива Гуантанамо и Виетнам.  Докато служи на родината си, Кен не забравя да развива уменията си като художник - докато е в Куба, той рисува всички илюстрации към американското списание `The Gitmo Gazette`. Впечатленията и емоциите, които събира по време на военната си служба, го вдъхновяват да изложи всичко това, което е приживял, в картините си. Това влияние може да се усети най-силно в различни поредици като The Gatekeeper и Feline Warriors. Едно платно отнема около двуседмична подготовка, следвано от още две седмици реална работа по рисуването, в която невероятното взиране и осъществяване на детайлите е безкрайно важно.

Четиригодишната на художника-морски пехотинец завършва през 1968. Кен се завръща у дома, в Ню Йорк. Това е и годината, през която живота на младия художник много тясно ще се свърже с фентъзи-жанра в изкуството. Бащата на Кен успява да събуди интереса му към творчеството на гениалния Франк Фразетта. Като поклон към паметта на баща си, а и защото вярва, че това е съдбата му, Кен решава да отиде в студиото на Фразетта и да му покаже работите си. Гениалният художник, изградил блестящата си кариера през 40-те години, взема младия Кен под крилото си и му помага да развие таланта и уменията си в продължение на пет години. “Срещата ми с Франк беше съдба. Той ме помоли да му позволя да ме научи на мъдростта на това как да се прави изкуство. Аз това и направих. И до ден днешен той е мой учител и ментор.”, споделя Кели.  Под опеката на Фразета и ръководейки се от неговите напътствия, Кен Кели усъвършенства таланта си и придобива умения, които ще му бъдат много полезни в по-нататъшния творчески път.  Основното, на което набляга Фразета в обучението е органиката на картините. В школата `Фразетта`  Кен усвоява колко е важно да се покажат чувствата и движения, които дори и да извират от въображението, все пак трябва да изглеждат реални. Кен взема много присърце тези съвети на учителя си и това е препоръка, с която той винаги се съобразява. Още по времето, през което се обучава при Франк, Кен получава и първата си професионална поръчка. Разбира се, той се обръща към своя ментор за благословия и съвет – става въпрос за илюстрации към популярния комикс за Вампирела. В този емблематичен брой N6 се усеща лекото, ненатрапливо влияние на самия Фразетта, който леко редактира картината и рисува едно от неговите характерни изражения на лицето на героинята. Работата вече е значително по-добра и готова за продажба.

Пак благодарение на Фразетта, който един ден го завежда за ръчичка до студиото на Уорън и Скайлънд, Кен Кели започва работа за тях. През 1969 година навлиза в бизнеса с корици за книги и рисува за най-популярните издателски къщи и автори. Работи с уникалния Робърт Е. Хаурърд, както и за популярните серии на Робърт Адъмс “Кланът на Конете”.

Освен като илюстратор, Кен гради успешна кариера и в индустрията с играчки. Също така, рисува и обложки за албуми. Проектът, който наистина извежда Кен Кели на светло е обложка за албум на тогава младата група KISS. Естествено, подхожда към работата по типично неговия си, грубовато-откровен начин. Както самия той се изразява: “Имам топки да го направя!”. Рисува три обложки за групата, които му носят наистина световна популярност, въпреки, че оригиналното Destroyer платно остава непубликувано. Останалите две картини стават обложки на двата първи златни албума на KISS.

Докато фентъзи-изкуството всепакк е съществулаво от столетия, неговия истински възход е със създаването на фентъзи комиксите и модерната фентъзи литература, които се превръщат в неотделима част от съвременната култура. Също, така, фентъзито хвърля достойна ръкавица в лицето на науката с появата на научната фантастика и филмите от този жанр, които притежава повече под-жарнове и категории от който и да било друг жанр.  Откъм ресурс, фантастичният жанр е “ограничен” от въображението на авторите, така че на практика, представлява неизчерпаеми възможности за реализация на нови идеи в изкуството. Кен Кели се превръща в едно от най-емблематичните имена за жанра. Той създава легиони фантастични създания, които надничат от книгите на най-известните автори, същества, рожби на безкрайно богатото му въображение. Кели изгражда уникален стил, който се отличава с това, че неговите картини винаги  предизвикват въображението на зрителя и читателя да пътува до уникални места и светове, да присъства на епични боеве. Този дух се усеща както в черно белите картини, така и в цветните. Картините на Кели, според съвета на учителя му Фразетта, винаги са изпълнени с енергия и жизненост.  Обикновено, платната на Кели са рисувани с маслени бои и винаги са огромни по размер. Творческият вихър на Кен Кели е толкова необуздан, че е необходимо само да му бъде подхвърлена и бегла идея, за да впрегне богатото си въображение и да създаде единствено по рода си произведение на изкуството. Гъвкавост и многопластовост е основната ключова дума в СV-то на Кен Кели - най-малко заради това, че той е завършил над 700 платна, но също така, работи и по Howard Calendar, публикува две книги за изкуството и работи за различни компании. Много хора, които не са запознати с работата на Кен, често са срещали неговите чудовища от обложките на известни филми, като например – Мухата, изчадието от популярния през 50-те класически филм. Интересно за Кели е, че когато създава обложки за книги, обикновено чете непубликуваните коректури и базирайки на тях, създава сцена, която съдържа у себе си есенцията на историята, “без обаче да загатва прекалено много от сюжета”, както казва той. Най-съществените компании и проекти, по които Кен работи и рисува корици са  `Horseclans`,  книгите на `DAW` и поредицата за Конан Варварина. Но от всички компании, с които работи, напускането на Howard Calendar оставя най-дълбока драскотина в душата не само на Кен, но и на издателството.  “Аз наистина оставих сърцето си там. Когато стана ясна датата на напускането ми, наистина ме заболя. Преживявах го години.”, споделя художникът.

Като истински работохолик, той работи едновременно по дузина различни картини, проекти и идеи. Организираният хаос, в който работи, е подходящо описание за артиста, който в продължение на повече от трийсет години прекарва неуморни часове пред рисувалната си дъска. И вече е спечелил достатъчно количество от разменната монета, така ценена от всеки творец – любовта на феновете. До такава степен, че и той раздава автографи не по-рядко също толкова често, колкото и рокаджиите, чиито обложки рисува: “Имах една много смешна история с автограф. Рисувах всички обложки за `Manowar`, а феновете татуираха тези картини върху телата си. Веднъж трябваше да се подпиша директно под една такава татуировка, след което джентълмена, който я носеше, директно отиде при татуировчика си с желанието автографа ми да бъде перманентно запечатан върху кожата му. И такива неща стават!” – откровеничи артистът.

Днес платна на Кен Кели могат да се намерят както в най-популярните художествени галерии, така и в много частни колекции.

А неуморният художник все още прекарва по няколко часа дневно над любимата си рисувална дъска. Просто за него е невъзможно да спре.

Още от Кен Кели - тук

Превод и адаптация на български:

Niili

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!