...и тъпите български филми. Или, още по-образно казано, за добрия, лошия, злия и тъпото копеле ще става въпрос в тази статия, мили деца. Оставям на вас да решите кой кой е, въпреки, че нещата са толкова ясни, та чак смърдят от яснота, но пък, както казва Бил Клинтън, трябва да се казва истината. Като вземем предвид неговия светъл пример, обаче, интерпретацията на истината се оказва доста гъвкаво понятие... Парис Хилтън също е спомената няколко пъти.

Малко от вас, скъпи читатели, знаят, че всъщност, по професия аз съм учител по български език и литература. Е, понякога откровено жаргонният ми изказ, с когото обикновено сапунисвам разни представителни извадки на простотията човешка трудно може да доведе до асоциацията, че съм човек, който би могъл да учи дечицата на А-то и Б-то в прекрасния ни език, затова и бързам да кажа, че никога не съм работила и ден по специалността си. Това, обаче, не ми пречи да се отнасям с много дълбоко уважение към колегите си, които, за разлика от мен, явно имат дарбата да бъдат учители. Вместо това, както се изразява един приятел, аз съм другия продукт на магистърската си степен - журналист, и станах такава с наивната идея, че хората като мен трябва да бъдат някакъв вид проводник на истината такава, каквато е, щото редовия гражданин заслужава да я знае в пълния й блясък. Скромния ми десет годишен опит в професията не веднъж и два пъти ми е доказвал, че совите не са това, което са, а българските медии в никакъв случай не са официозния проводник на истината и барометъра, по който обикновения човек да сравнява гражданските си позиции. No way, Хосе, такъв филм няма, няма и да има евър, поради простата причина, че българските медии са доста лобистки организирани, и зависят или от партии, или от спонсори, които искат да изглеждат прекрасни, или от 101 други неща, които, обаче, уважаеми зрители пречат да видите истината такава, каквато наистина е. Преди известно време по новините на една от най-големите ни телевизии беше излъчен  репортаж за протест на хора, които настояват да има клинична пътека за оплождане ин-витро, бегло-бегло очертаване на проблема и една изключително повърхностно направена анкета. Минутка по-късно следва три минутен репортаж за 70-тия юбилей на Симеон Втори. Три минути! Аз, журналиста, се втресох как е възможно проблем, който е с много по-съществено и човешко значение да се претупа в рамките на минута и малко, а на това как някакъв залязващ монарх  си е прекарал рождения ден да се отделят три минути и кусур, че и с артистично аранжирани ретроспекции относно това кой, да го..., е Н.В. Симеон Втори и от коя баш династия се е пръкнал, два видео материала плюс включване от студиото! Откакто, обаче, гледах новина, която твърде подробно и детайлно показа как същия този монарх е награден с орден `Стара планина` за заслуги към държавата... ами, престанах да гледам телевизия и да се занимавам с медиите въобще. Вместо това, съм избрала не само да храня душата си с красота, но и да казвам истината такава, каквато я виждам аз в собствената си медия.

Тук е мястото да припомня отново, че www.coolthings-bg.com – Готини Неща е напълно независима медия, която не отговаря на ничии финансови, лобистки, партийни или морални критерии, освен тези на авторите си. Оставката на Христо Стоичков не ни интересува. Кво праи Парис Хилтън – още по-малко. Виж, ако станем свидетели на вопиюща простотия, която ни настъпва по опашките, и която не искаме да търпим – е, ами няма да се поколебаем да ви осветлим какво мислим по въпроса.

В днешната проповед ще става въпрос за образованието и гореспоменатите мои колеги учители по български език и литература.

Не знам при вас как стоят нещата, ама на мен започва да ми става леко досадно как всяка година, по време на кампаниите за кандидатстване за прием в гимназии след 7 клас колегите-журналя започват с преекспонираните лигавщини как дечицата, милите, се скъсали били да учат, че и по частни уроци ходели, и толкова труден материал, и как опашката на някои хора им расте наобратно, и как гадните учители вземат много за частни уроци, и въобще – ломската трагедия се заформя в ефир всяка божа година. От друга страна, по сутрешните блокове на телевизиите нон-стоп бъка от интервюта с представители на съсловни организации, Янка Такева и все такие медиини личности, наливат масло в огъня колко зверски преебан е българския учител, но... резултатите са никакви, на практика. Никой нищо не прави. Факт. Българския учител е яко ощетен, защото дори и да се радва на професията си, дори и да я работи с ентусиазъм и желание, то не получава адекватното поведение спрямо себе си – нито като уважение, нито като заплащане, нито, по дяволите, като някакъв вид социален статус! А тези неща, мили деца, са важни в белите държави. И ето как, наистина, се продължава с порочната практика всяка година да се разтеглят едни и същи локуми, обикновено, представени твърде едностранчиво – от една страна- клетите деца, от друга – синдикатите, а редовия учител обикновено е някъде по средата като безгласна буква.

Сега, обаче, ще ви разкажа една история. За таз годишната кампания, но не през погледа на изстрадалите кандидат-гимназисти, а през погледа на тези, които поемат работата след като кампанията свърши. Хората, които проверяват работите и нанасят резултатите. Това, което ще ви разкажа, е истинска история, разказана ми от свидетел, и в която аз си намерих своите малки маркери, които ми понамирисват на типично българска корупцийка.

Сега, ако бяхме в тъп американски филм, а аз бях в ролята на разследващ репортер, надушил голяма сензация, любовникът ми, полицейският детектив, който се занимава със същия случай като мен, щеше да ме погледне строго, властно и загрижено в очите и да ми каже: `Кажи кой е източника ти, ще му осигурим защита по програма за защита на свидетелите`, а аз щях да стана от леглото и драматично да отговоря: `Не, Джон (щото по американските филми всички добри герои се казват Джон, нали), не мога да издам информатора си`, след което Джон щеше да ми каже колко се страхува за мен, а аз щях да се врътна и да издраматизирам да не ме поставя в положение, в което да избирам между него и работата си, след което, като истинска отдадена на професията си ърбън кучка, щяп да избера работата пред любовта, и със сълзи на очи да му обърна гръб, да се облека и да изляза, а той гол до кръста, пушейки, да ме гледа през прозореца как слизам до колата си, и без да се обръщам, като истинска жена, която е направила най-трудния и драматичен избор в живота си да подпаля возилото и да отпраша в неизвестна посока, избрала кариерата пред любовта.

Но, тъй като сме в добре познатата ни българска действителност, нищо от това не би се случило. За сметка на това пък историята, която предстои да чуете, е напълно реален сценарии като за типично българки филм, в който, не знам при вас как е, но лично на мен яко ми намирисва на корупция.

И така.

Представи си сега, че кампанията по кандидатстване в гимназии е приключила и предстои обработка на изпитните работи. Представи си също, че ти предлагат за няколко дни да спечелиш малко пари като проверител на писмени работи – (тоест, да въвеждаш резултатите в компютърна програма, която след това да изчислява балове и т.н.). Ти си млад човек – все пак, отбираш от компютри, а и паричките са ти добре дошли, защото като се има предвид наистина мизерната ти даскалска заплата, за кое по напред? Навиваш се, защото наистина биха ти били добре дошли малко парици, с които, евентуално, да си подпомогнеш я морето, я сметките у дома. И се навиваш, и приемаш!

Какво, обаче, се случва реално, ще разберете сега и тук, защото за нито една медия не е интересно какво се случва след кампанията – дето се вика, излизането на Парис Хилтън от затвора е много по-интересен казус, нали. Представете си сега една мини лудница. Проверяваш и въвеждаш в компютъра като изоглавен. По 12 часа на ден. По 13! В 40 и кусур градусова жега, и никой не го пита как си и какво си, защото си се хванал на хорото вече! Бачкаш! Защото си подписал договор! Който договор, обаче, било то и граждански, ти е даден да го подпишеш под формата на празна бланка, в която не е отбелязана сумата пари, която следва да ти бъде платена. Не зная на вас как ви се струва тая работа, но за мен това е нарушение на закона! Не знам къде – дали в училището, дали в министерството, дали в някакви разпоредби и правила, но някъде нещо е счупено в тая история. Тук е мястото някой да седне да ми обяснява, че не трябва да се подписват такива договори и че сам си си виновен в тоя случай, на което лично аз ще дам яростен отпор, защото в някакви ситуации просто не ти се иска и да допуснеш, че е възможно да те прекарат, просто защото подобно поведение би било твърде нагло в този случай. И сядаш. И си бодеш очите в продължение на половин денонощие, работейки в наистина 40 градусова жега, и понеже си младо, си принудено да търпиш снизходителното отношение на по-кипелите от теб в образователната система кучета, които дори и да не са наясно за какво служи левия бутон на мишката, все пак, са по- в час от теб как трябва да си свършиш работата. Накрая на деня, когато вече си въвел всичко, що е нужно, се оказва, че ключът за теста, който МОН е изпратил за целта, е грешен, така че, черни робе, утре си пак на тръстиката. Наново. Вършейки това, което си вършил и днес! Казано ти е, че ще ти се плати и за това. Е да, ама не – ти,  дефакто, не знаеш и колко ще ти се плати, защото когато плахо повдигнеш въпрос за пари, насреща ти съскат, и внезапно се оказва, че двойния труд, който си положил, няма да ти бъде платен! Че откъде накъде ще искаш два пъти пари за една и съща работа? И кой го е*е в случая, че от Министерството някой идиот не е въвел като хората някой символ, пращайки по дяволите труда на стотици хора народ? Майка му и прасе... Ама готино са си вързали гащите тия от МОН, какво ще кажете, а – дават празна бланка да се подпише човек, пък после, оди гони Михаля, нали. И, междувременно, докато се занимаваш с всичките тези проверителски лайна, трябва и да даваш дежурства по въпроса, да се моткаш с документации и бумащина, и между другото, да вземеш и да влезеш в клас и да си преподаваш на учениците, все пак!

Като стана въпрос за пари.  Сумата, за която е работено и до сега остава неизвестна. Естествено е да е различна за различните видове проверяващи, защото едните проверяват само тест, а другите и преразказ, но никой не знае точните цифри. Знае се обаче, че се плаща на бройка и човек се бъхта, взима все повече и повече папки за проверка, защото парички му трябват, а и през цялото време го нахъсват да си свърши по-бързо работата. Колкото пъти попита за пари, все не му отговарят адекватно, а го упрекват, че, виждаш ли, не била свършена работата... И така, стига се до заветния ден, в който се слага край на кампанията по проверяването, дежурствата са дадени, бумагите подписани и преподписани, счетоводителят, този вездесъщ човек, е повикан да разпише гражданските договори... Даскалът е доволен, че най-сетне ще научи поне за какви пари се е гърчил. Да, ама не, както се казва. Не стига, че му заявяват, че двойната работа си е за негова сметка, защото за едно и също нещо не можело да се плаща по два пъти, ами и продължават да не му съобщават сумата, която е заработил. Или поне ставката. Тъпият и упорит даскал обаче пита. И му вдигат скандал. Той продължава да пита, защото вече е извън себе си от тоталната несправедливост. И тогава му бива много нагло заявено, че ако получи по ** стотинки на тест, трябва да е доволен, защото пари няма… Бачкай по седем дни в седмицата, гърч по 13 часа за какво? За поредната социална помощ… Е, как да не изпсува яростно човек в тоя случай? И кажете ми, на какво, по дяволите, ви мирише това? Не стига, че те карат да се подпишеш на празен договор, не стига, че ти създават допълнително работа, и то не по твоя вина, обиди, когато попиташ колко, по дяволите, струва труда ти... как ви се струва цялата тая работа? Обяснете ми, сега, как, дявол да го вземе, хората като мен, които са прекарали 5-6 години в университета, млади, нахъсани и мислещи, да искат да стават учители, при положение, че и най-мизерната чистачка на кенефи в Министерство на образованието ще взема двойна и тройна заплата на моята? Как да бъдеш толерантен към разни 14-15 годишни пикльовци и пикли, които, накълвали се с тъпи сит-коми, те приемат като някакво бостанско плашило, което е задължено да ги търпи? От мен, скъпи читатели, трудно би излязъл добър учител, защото при това положение в българското образование някак си, на първосигнално четене ми идват някакви такива мераци да се ориентирам към методите на Макаренко, и вместо контролни и тестове при нарушена дисциплина в клас, ще юркам младото поколение и бъдещ цвят на нацията да прави лицеви опори. На юмруци и пръсти, при това, след което бих отишла при господин Вълчев, и бих му обяснила, че скеджуъл стайлнига му с тридневна брадичка и фънки поведение далеч не го превръща в читав министър. Защото за образование си говорим тук, мили хора. Не за домати по лев и пеесе на Женския пазар.

Че проверителите на писмените работи от изпитите по БЕЛ тая година са здраво прекарани, смятам, ви стана ясно. Но като стана въпрос за господин министъра на образованието, втората част от историята ми е доста пряко свързана с него.

Щерката на гореспоменатия образователен министър тая година също е кандидат-гимназистка. Детето има 6 на изпита, в което няма нищо лошо.

Лошото е, че аз имам някакви съмнения, на които ме навежда разказаното ми от моя човек (ама, много ърдърграунд пръфешънъл звучи, нали - `моя човек`.) Преди да споделя съмненията си, да ви кажа нещо за почерците. Човешкият почерк е нещо много характерно и индивидуално за всеки един от нас. Да кажем, че почерка ни е графологичният израз на индивидуалността ни, почти като пръстовите отпечатъци.

Та, в тоя ред на мисли, писмената работа на дъщерята на министъра на образованието по някаква случайност е проверявана от личната учителка по български и литература на детето. Нали се сещате, че ако някой в продължение на 5-6 години е чел контролните и класните ти работи няма начин да не е наясно с почерка ти, а ако пък и пишеш някои буквички малко по-характерно... ми, няма значение, че работата ти уж е анонимна, ако те проверява собствената ти даскалица по български, все едно си отишъл лично при нея и си й казал коя е твоята работа.

Особеното в тоя случай е, че работата на детето е прекалено съвършена. На черновите - нито едно задраскано, нито едно зацапано, беловата – същото съвършенство. Сега, преди няма-да-ви-кажа-колко-години и аз съм минала през кандидатстудентски изпити, и трябва да ви кажа, че какъвто и да си гении, е направо невъзможно да напишеш одмах черновата си без грешка! Просто е невъзможно за нормален човек, но в изпитната работа на министерската щерка нещата са точно по този начин. Съвършена чернова. Съвършена белова. Отличен 6. Браво, на тате детето!

Не, че искам да кажа нещо лошо за никого, обаче дайте да помислим малко, все пак, и да видим по какъв огледален начин можем да перифразираме лафа за босите чада на обущаря. Доколкото съм наясно, тази година как е протекъл изпитът и в какъв формат е бил, то не мога да не се усъмня, че книжката с трите варианта на теста някак си е била на разположение на министерската щерка. Както и текстовете, които „може би” ще се паднат за преразказ… Кажете ми сега, при положение, че тате е министър на образованието, вие няма ли да си помислите същото? И детето да е зубкало в захлас, защото такъв шанс веднъж в живота се пада. При това положение, как няма да напишеш съвършената изпитна работа – без грешка? Пък и, така, съвсем по случайност, нали, да те проверява и собствената ти учителка по литература, която след това дори и да не си прави труда да крие, че е проверявала такава работа... ми де да знам сега, много съвпадения започват да ми стават нещо, не знам. И въобще, аз ли съм единствения наивник, който си въобразява, че след като учителката е разпознала почерка на детето, е трябвало да откаже да проверява работата, а да я прехвърли на друг, защото, все пак, за анонимен изпит става въпрос тук и нещата трябва да са равнопоставени по някакъв начин, а не да я провери, да пише 6, след което да се прехласва каква перфектна работа е проверила?!

И някак си, задават ми се някои въпроси, мили хора. Сещате ли се, ако по някакъв начин се разберат нещата, на моя човек съвсем неформално, но напълно осезателно ще му почернят животеца заради това, че е споделил с мен някои неща, а на същата тази даскалица по литература пак по същия неформално-осезателен начин ще се почувства леко облагодетелствана – я с по-големи отпуски, я с повече лекторски, я с нещо друго?!

Не знам накъде е тръгнало образованието у нас, мили хора. Всъщност, не знам накъде е тръгнала цялата държава, но в конкретния случай, не е ли леко тъпо все редовия учител да си отнася парсата от страна на недоволни родители и капризни дечица, които ги мързи да учат, при положение, че май и самото Министерство на образованието не е наясно какво става, пък и не му и дреме? И как да ти се иска да работиш като учител, наистина? Като от теб се очаква освен учител, да бъдеш и някакъв вид пример, възпитател, модел на подражание, но вместо да те уважават, те правят на луда калинка? Как стават нещата да си млад учител, да си надъхан да преподаваш и да научиш на нещо децата, но да ти стъжнавят живота и вместо да те толерират като млад кадър, на твое място да е толериран онзи, който просто знае как се целуват задници по-добре, отколкото ти преподаваш?

Тъп български филм, нали, мили деца? За който, обаче, нито една медия не би ви разказала. По важното е, че Парис Хилтън е нов човек, пък какво от това, че шепа даскаля се чувстват нещо недоволни?! А довечера Ани Салич ще съобщи за поредната катастрофа по пътищата, с такава погребална физиономия, щото човек да си помисли, че ще ревне всеки миг от мъка. Пък и в крайна сметка, как така ще обръщаме внимание, че нещо в чисто новичката ни страна членка на ЕС не работи като хората? Да, ама евро законите са за отличниците-натегачи и за онези, които не са се посвенили с повечко навеждане, така, да си спечелят някакво право да си настояват за правата, които може и да не са заслужени чак до там. По повод прекалено наведените пози – да ви кажа, че една моя позната доби и близнаци, по този начин. Лично аз се чувствам зле. Кофти ми е, защото нито аз мога да върша работата си така, както вярвам, че трябва да бъде свършена. Кофти ми е, че за пореден път труда на този, който си е скъсал задника от бачкане отива по дяволите заради нечии чужди игрички. Кофти ми е, че някои получават по-равен старт от други – дето се вика, тези мечти за равенство останаха в далечния комунизъм, но на мен ми присяда в гърлото фактът, че щото имаш вуйчо владика, образно казано, се чувстваш малко по-недосегаем от някой друг.

И крайна ли съм, по дяволите, в симпатиите си към Пиночет и Нощта на дългите ножове?

Пък, знам ли. Може и да греша.

Опровергай ме, ако можеш.

Автор: Niili

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!