Седя си аз вкъщи и се забавлявам с блога на някакъв пич, че иначе, ще трябва да си седна на ръцете, за да озаптя яростния напън да жуля рибите в Insaniquarium - (рецидивът ми към тая игра започва да придобива крайно притеснителни симптоми, които сериозно напомнят зарибявката преди 2-3 години, когато просто не се спеше по цели нощи, за да се изиграе ` само още едно ниво`.)

Та, занимавам се аз с глупости, когато на вратата се позвънява. Кучето, чудно как, взе, та чу звънеца и веднагически се разкрещя, докато буксуваше към вратата, а аз учудено я последвах, защото в този момент не чаках никого.

Стисвам аз хайванчето под мишница, отварям вътрешната врата (щото имам и решетка, която може да бъде доста полезно приспособление), и кво да видя - две дивойки, едната от които - по-мургавичка така, по един особено етнически начин, разбираш ли.

- Добър ден - вика момата, а куче лае, та си глава кине – (кучетата имат някаква такава непоносимост към миризмата на представители на определени етнически общности - поне моето е такова.)

- Добър ден- казвам, и си викам на акъла: `а-а-а, не, няма да минете, девойки, с пиниза за фондация, дето събира пари за болно дете`, ама така и така съм отворила, поне да ги чуя какво искат. Да, ама девойката вади от чантата си някакво списание от сорта на `Наш дом`, `Домът` или някое тям подобно издание за обзавеждане и интериор, след което буквално ме застрелва със следната реплика:

- Ми ние сме от списание `едикое си` за интериор, (наистина не чух добре името, пък и девойката не си направи труда да го артикулира достатъчно ясно), можем ли да влезем в къщата ви и да съберем някои идеи за обзавеждане?

Признавам си, втрещих се - досега са ми предлагали карти с намаление за театър, разни дребни боклуци, които евентуално да се прилъжа да си купя, като междувременно печеля покрай тях и чистак нов Боинг – 707, гореспоменатите фондации за спасяване на детски живот също са ме навестявали, обаче това - да дойде някой и да ми гледа къщата, защото търси идеи за обзавеждане за някакво списание??? WTF?!

- Ами-и-и, не може да влезете - казвам аз и понечвам да затворя вратата, ама девойката, видиш ли ти, ми ре разсърди:

- Ама ние само ще огледаме, ние…

- Не може, казах! - след което най-безцеремонно тръшнах вратата и се опитах да осмисля абсурдността на ситуацията.

Интересна храна за размисъл, мили деца. Не знам що, ама първото, за което се сетих, бяха онези бандюги отпреди година, които ти звънят на домашния телефон, представяйки се за уж роднина от провинцията, който ти предлага ебати далаверата с водопроводни части, примерно, само дето трябва да се срещнете някъде веднага и да донесеш еди-колко си пари. (Такива синковци ги разпознавам от 8 километра, щото съм наясно с генеалогията на собствения си род и си знам родата, та на един му бях казала, че телефона се проследява, така че да бяга, където му видят очите, защото идват да го арестуват, а на друг му бях обяснила гореизброеното, плюс това, че ще го застрелям, та познай дали се обадиха повече у дома. ) Та, като ги гледах двете девойки на стълбището, ми хрумна, че всъщност, предложението да те снимат за някакво списание всъщност е много удобен повод да ти влязат вкъщи и да те огледат много подробно какво и как, и ако си някоя куха лейка, дето ще се поблазни от идеята да я `пишат у вестника`… ми, нищо чудно някой ден, докато се прибираш вщъщи, да завариш къщата си само по латекс.

Сега, тука ми идва да споделя с вас блестяща идея! Горещо приканвам, следващия път, когато ми звъннете вкъщи, да се представите за сътрудници на Космополитън, примерно, и да изискате да погледнете номера на кредитната ми карта, щото следващата линия портфейли, закупени от илиенци, да бъде максимално добре пригодена за размера й! Пък, Космо, ако верно се сетите да направите такава рисърч-акция, да знаете, че като нищо можете да избиете рибата!

Да се върнем на мойте девойки, обаче, и да приемем, че верно са представителки на някаква медия, чиято тема наистина е обзавеждането. (даже имам предвид нещо, но ще го споделя след малко.) Принципно, практиката е да се покаже някакъв документ за самоличност, които наистина да удостоверява, че, да бе, този репортер е представител на тая медия, че тази медия наистина я има, а главният й редактор е еди-кой си, и, в общи линии, ако нещо по време на репортажа те стегне скорбута, да знаеш на кого да подскачаш върху далака. Иначе, не стават така нещата - да ти се изтъпани пред вратата някаква пикла, да ти размаха някакво омачкано списаниице без да се легитимира по друг начин и да ти изисква да я пуснеш в къщата си, щото да направи снимки за списанието сред списанията за интериор и обзавеждане. Просто, не стават така нещата!

Отплеснах се. Истината е, че наистина съм влюбена в кокетно обзаведеното ни жилище, украсено с подходящата флора и с изделия от африканските традиционни занаяти. Къщата си казва, колкото нескромно да звучи, че е обзавеждана от хора с вкус и леко бохемско отношение към живота, вселената и всичко останало до там, щото детето на една приятелка беше твърдо решено, че ще живее с нас, а пък друга една приятелка ни помоли да я осиновим с мъж ми. Признавам, обичам си къщата и искрено се гордея с нея. Някак си, тя ме изразява, тя е жизненото пространство, което обитавам, и което ме показва такава, каквато съм в действителност. Домът ми е нещо безкрайно съкровено за мен, така че определено подобно вмешателство не би ми било приятно. Дето се казва, не ти е приятно всеки да ти ровичка из чекмедженцата и шкафчетата, където си държиш разни работи, нали?

Но, в името на фабулната достоверност, да приемем, че съм се навила етническите девойки да ми снимат къщата, възползвайки се от моите идеи. Списанието ще продаде тиража си, някой читател ще погледне за какво става въпрос, ще му харесат някои от моите хрумки и ще си направи къщата по този начин. Да, ама аз пък ще изисквам хонорар за тези снимки, защото обзавеждането на уютното ни и практично жилище е плод на мисленето и сръчността на двама души (ALLANON & Niili, ако държиш на конкретиката), които са отделили доста време да измислят как да превърнат от едно малко пространство функционално за живеене място. На това, мили деца, му се казва ноу-хау, което в белите държави е достатъчно добре платен продукт.

На последно място - напълно вероятно е такова списание наистина да съществува. казвам това, защото преди няколко месеца редакторката на подобно издание, г-жа п.трайкова мисля, че се казваше, впечатлена от автобиографията, която й изпратих, ме покани да работя за нея. Работата се състоеше точно в това - да търся нови, свежи идеи за обзавеждане, като снимам къщите на приятели и познати, или пък, забележи, като видя някоя по-добре изглеждаща къща, да снимам нея.

Сега. аз отдавна съм признала българския медиен шеф като абсолютен непрофесионалист, защото медията е много повече от това да пише с интересен шрифт под гъзарски курсив и да драскаш по коректурите с електриково-зелен маркер. Мисля си, да правиш издание, базирано на материал, осигурен ти по случаен начин - ами, това за мен не е медия. Това е парцал някакъв, плод по скоро на художествена, читалищна самодейност, отколкото продукт, за който аз ще си дам парите. Въпросът е принципен. Има някои неща, за направата на които се изисква малко мисъл! Като например, да се свържеш с фирми-производители или строителни такива, и просто да ги помолиш, заставайки зад името и длъжността си, фотографът ти да посети шоурумовете им и да направи професионални снимки, след което ти ще наемеш професионалист, който да напише текста, и ако направиш така, ще спечелиш най-малкото две неща: едното е висок тираж, защото читателя ще види, че професионалистът в дадена област му поднася свежите си идеи, а другото е - основание да отидеш при същите тези хора, които си публикувал и да им изискаш пари за реклама!

Но да ми настояваш за минимум 5 материала на месец със съответните снимки, когато единственото, което ми осигуряваш е раздрънкан от употреба служебен апарат, а режийните като сметката за телефон за да си уговарям служебни срещи и транспортните разходи, за да обикалям из къщите на хората да са включени в 180-те лева, които ще ми плащаш с идеята да ми нараства стъпаловидно хонорара… ами, сестро, сама можеш да си извадиш изводите какво бих те посъветвала да направиш с `елитното` издание, на което се пишеш редактор.

Та, такива ми ти работи. и такава среща имах - да ми звънне някой на вратата, с всичкото си нахалство да настоява да влезе, че и да ми не обижда, моля ти се, когато не го пусна. Народ нагъл по този свят се навъдил всякакъв, но пък, за мой късмет, аз мога да си изкарам раздразнението по изключително приятен за мен начин.

А ти, приятелю читател, ставаш свидетел на него.

Niili

Коментари

Написано от Гост на 2007-07-10 14:27:57

таня Написано от Гост на 2008-02-28 18:31:52

таня Написано от Гост на 2008-02-28 18:31:58

таня Написано от Гост на 2008-02-28 18:31:59

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!