Отдавна, вярно, не съм се разписвала точно тук, и, предполагам, на известна част от вас са липсвали острата ми ирония и сарказъм в яростната ми битка срещу простотията. Знаете, обаче, че ако се налага, ще се поява в точния момент и на правилното място, за да ви подплесна зад врата, ако вземете да правите простотии. Истината е, че рядко се обаждам. Евроизборите не ме интересуват, както и оставката на Христо Стоичков. Побеснявам, обаче, когато някой вземе да говори глупости – и то – неподготвен по темата.

Тъй. Както и друг път съм казвала, не съм сред най-бесните фенки на `Сблъсък` - някак си, не съм на мнение, че някакви позиции могат да се изясняват в спор, който по-скоро ще прерасне в махленска лакърдия със скубане на коси, наплюване от упор и люти клетви, отколкото в интелигентно и аргументирано изясняване на позиции. Въпреки, че не мога да си изкривя душата, след Мюзик Айдъл двата опосума ми станаха малко по-симпатични – е, Иван определено да.

Уатевър.

Не знам що така се получава, ама все в Сблъсък ми правят впечатление изказвания на хора, които, струва ми се, въобще не са наясно с реалността на нещата, и са склонни да изстрелят ама невероятна, петзвездна идиотщина, окопали се на сигурно в собствените си, уютно удобни тесногръди възгледи. Всъщност, напоследък забелязвам точно това – всеки е свободен да говори каквито си глупости иска, уверен, че именно той е пророка на правата вяра, р`бираш ли. Тая тенденция до там е мутирала, че чак любимия ми новирарски сайт, на който искрено се радвах заради разтропаността на материалите (краставите магарета, нали) до такава степен е изпростял, щото на първа страница, моля ви се, редакторите решили, че ще е много фънки да изтипосат някаква фръцла, която е обикновено момиче като мене и тебе, нали, ама иначе била феминистка, мъжкарана, фенка на оръжията, нямало било да се влюбва, много била красива, имала само приятели мъже, и въпреки професионално отработените снимки, не искала била да става модел, а пък репортерката, писала статията, просто я чувствах как са й текли лигите, докато се е интервюирала с въпросната руса пикла. Пълна простотия – каке, да беше се запознала с мен, че да те светна не само на някакви фундаментално прости принципи що феминизма вече не е на мода, но и да ти обясня туй-онуй не само за огнестрелните оръжия, а и за други разни екстремиики, за които, обаче, се изискват повече топки. Образно казано, де. Отплеснах се. Мисълта ми беше, че тези дни, докато търсех видеокасета да си запиша някакъв филм, който нямаше да успея да гледам, ми попадна запис на един стар брой на Сблъсък (около 2 седмици, примерно), в който темата явно е била дали държавата трябва да насърчава раждането на много деца. Признавам, не съм гледала цялото предаване, и едва ли бих могла да бъда обективна по темата. Признавам също така, че като жена, която искрено мечтае някой ден да стане майка, този въпрос много ме вълнува. Въобще, за да бъда искрена, трябва да си призная съвсем откровено, че много, ама наистина много се дразня от всякакъв род спекула с `ниския прираст, държавата, младите хора и желанието или липсата на такова да имат деца`. И то, побеснявам наистина, защото съм на мнение, че държавата не само, че нищичко не прави за това да осигури на младите майки някакви нормални условия да си гледат децата, побеснявам и заради отвратителното невежество на огромната част от електората, която се чука безотговорно... и прави деца, без да осъзнава последствията от това. Не знам за вас, но на мен не ми се слуша повече по новините как някакъв пиян до козирката изрод е гасил цигарите си върху телцето на детето си, а после го е пребил до смърт. Дреме му на тоя дришльо, обаче - има още четири деца, които да ползва като боксови круши. Най-тъпото от всичкото е, че съда ще оправдае такъв скапаняк и ще го пусне след година две... пък, от там нататък ху, дъ фак, шуд а ноу какво би могло да се случи?

Също така, не знам вашата позиция каква е, но ми писна и да слушам, чета и виждам как поредната млада ромска майка... всъщност, кого се опитвам да метне с евфемизми, поредната смърдяща циганка, забременяла от `без да искам` ще си износи детето и ще го изхвърли в кофата за боклук, щото не може да го гледа, но пък, за сметка на това, държавата й помага за останалите й 6 деца, защото средностатистическата циганка, мили мами и бъдещи кандидат-мами, е наясно много повече с правата си, отколкото ние с вас, а и не се свени по никакъв начин да цица държавата за мангизи. Пък после, говорете ми, говорете за българска нация – след поколение или две така яко ще бъдем абсорбирани, мили деца, че едва ли някой ще си спомня за чистия, динарски българки ген, ама тая работа господин Божидар Димитров може да я предсказва, а не аз. Мисля си и за отговорността, която зачеването и раждането на едно дете представлява. Защото тая работа, мили деца, далеч не е `5 секунди кеф и после цял живот – мама и тати`. Веднъж ми попадна някакво предаване по БТВ, `Такъв е животът`, мисля, се казваше, в което се разказваше за това как някаква млада майка, не от ромски произход, интелигентно, образовано момиче, взела, та забременяла от приятеля си, обаче, по време на бременността й станало ясно, че не това е голямата й любов, видите ли вие, и заради това мацката решила да роди детето и да го даде за осиновяване. Вярно, на чуждия гръб и 100 тояги са малко, и може би тежко съдя, но докато гледах материала, ми се искаше да познавам това момиченце и съвсем откровено да му врътна два шамара. Много мразя безотговорността, да ви кажа, както и това да се насереш, с извинение, а след това да очакваш някой друг да поеме отговорността за сътворената от теб простотия. Дава ли си сметка това момиченце на какви терзания се обрича от тук нататък? На това, че никога няма да забрави, че е изоставила детето си? А ако това детенце, въпреки качествената си ДНК и чист ген не успее да намери семейство което да го осинови? Пък и когато някой ден научи истината за себе си? Аз ли съм ненормална, бе, мама му стара, като си мисля, че най-голямата изродщина, която можеш да причиниш сама на себе си, е да захвърлиш ей така, на произвола на съдбата собственото си дете като употребена носна кърпичка, като проблем, който, след като не ми е пред очите, ще забравя за съществуването му? Аз ли съм единственото куку в тая държава шибана, което е на мнение, че за да се предпазиш не само от крокодилските челюсти на съвестта си, но и от нежелани бременности, трябва да употребяваш едни такивка дребни латексови изделийца? Че има и морнинг афтър пил хапчета? Преди няколко месеца крайните религиозно-фанатични изказвания на някакъв поп относно греховността на абортите ми бяха палнали чивиите. Сори, отче, но има моменти, в които такова решение е просто наложително...

Въпросът с това дали държавата трябва да стимулира раждането на деца и колко е доста спорен и си има две страни, разбира се. Както и всичко друго на този свят. Дайте да се разберем, обаче. Да, аз искам държавата да си стегне задника, и да осигури нормални условия за отглеждането на едно дете. С една дребна уговорка. От такива условия да се ползват отговорни хора. Интелигентни. Които са наясно, че за да си родител – то това е отговорност. Които желаят детето си, а не го превръщат в някаква шибана разменна монета. Темата е мно-о-о-о-о-го пространна и широка, и може би, ако трябва да се разцъква както следва, то трябва да подпердашим държавата относно заплатите, данъците, здравното осигуряване, образование и още 1001 други неща, за които се сетите. Връщайки се на въпросния брой на `Сблъсък`, там двете страни на казуса относно държавната позиция за насърчаване на раждаемостта бяха защитавани от два отбора, които, разбира се, върло защитаваха своите си позиции. Нямам нищо против българската нация да нараства с положителен прираст. Но – с българчета, ако ме разбирате правилно. И не, това не са ксенофобски изказвания, нито пък ме избива на национализъм – дет се вика, Волен Сидеров е по тоя въпрос. Мисълта ми е, че ми се иска българската кандидат майка да бъде насърчена да ражда... а не Айшето от Факултето, ако ме разбирате правилно. Е да де, ама на българската кандидат-майка й се налага да балансира между работата, ученето и, в общи линии, свързването на двата края. Истински вбесяващия фактор в предаването беше единия от спорещите, социолог някакъв смотан, който върло защитаваше теорията, че след като искаш деца, гледаш си ги, откъде-накъде държавата ще трябва да ти поема грижата за тях. Дъ фразата, обаче, която ме извади от нерви до степен наистина да ми се прииска и на него да му люсна два шамара (много съм бойна, да!) беше `човек, който го осигуряват на 180 лева заплата, не трябва да претендира и за тези 20, които държавата му дава като детски надбавки`. А-у-у-у-у-у-у... наистина побеснях. Защото сещате ли се, скъпи читатели, че този пич с лека ръка забърса мен, вас и сигурно половината от четящите тук, които все още нямат деца? Факт е, че за да станеш родител – ами, освен любовта и искреното желание са нужни ужасно много пари – първо за грижата към бременната майка, след това за грижата за бебенцето. Както забелязвате, не споменавам останалите рандъм битовизми от сорта на тоци, телефони, парна, води, сметки, храни и всакакви такива, наблягам само на грижата за детето. Според въпросния социолог, обаче, какво излиза – че само една отбрана част от нацията, която бива осигурявана на сума над180 лева (за сивата икономика друг път ще си говорим), може и трябва да има деца? А ние, останалите, кво да правим – таратора ли да издухаме, или що? Да направим една проста сметка, като тук ще си позволя да дам пример със себе си, защото само така мога да бъда максимално обективна и истинна. Аз съм магистър-филолог, с 10 години стаж в джунралистическия бизнес, поназнайвам език, пък и се смятам за професионалист. Можете ли да допуснете колко е моята заплата?! И на колко ме осигуряват?! А заплатата на мъжа ми, който си скъсва задника от бачкане?! Тук някой ще се намери да ни упрекне, че не сме достатъчно адаптивни, щото да си намерим адекватната работа със съответното заплащане, нали, а аз ще му отхапа главата до кръста, изтъквайки доводи като това, че вече аз, 30 годишната бойна мадама с достатъчно опит вече не съм достатъчно конвертируема на трудовия пазар, щото се търсят кадри до 25 години, ама желателно с моя опит, а същото важи и за мъж ми. Някой да се намери нещо да ми каже, а? И седнал някакъв дришльо, който е живял, ебал и раждал деца в далеч по-спокойни и осигурени времена да ми раздава направления на мен сега да не си и помислям да скапаните 20 лева, които евентуално държавата би ми осигурила, ако някой ден, жива и здрава, стана майка? А държавата пита ли ме мен какво ми коства да си плащам данъци като пич всеки пък, когато взема мъ-ъ-ъ-ъ-ничко по-голям хонорар? Или пък за осигуровките, които внасям, но които, забележи, не ми осигуряват качество на здравеопазването, а така или иначе, си плащам като поп всеки път, когато ми се наложи да потърся малко по-специално изследване? И дали шибаните 18 лева са достатъчни на месец за едно дете? Крайни мои изказвания, но пък когато бивам настъпена, съм способна да изплюя чудовищно количество псувни, змии и гущери. Защото много, ама много мразя някой да ми разпределя живота без да е седял на масата ми и ял от моя хляб. Без да се е поставял на моето място, без да е преживявал моите страхове, надежди, успехи и крахове.

Държавата трябва да си стегне гъза и да стимулира по всякакви начини младите семейства да искат да имат и повече от едно дете. И да вземе да откърти малко повече мангизи от бюджета по този въпрос! Защото заради Валювци Топловци... и заради шибани социолози, които ни вменяват правила за живот, накълвани от студентските си лекции сме на това дередже!

Точка по въпроса!

Niili

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!