Понякога художник, понякога - занаятчия

Не знам дали има фентъзи-фен, който да не е наясно кой е художникът, за когото ще стане дума по-долу. В родната си страна е известен на читателите предимно с многобройните си илюстрации към произведенията на популярния Юрии Никитин.

Но, все пак, ако ви се правят мозъчни еквилибристики, да ви подхвърля малко жокери – замисляли ли сте се някога кое е общото между “Властелинът на пръстените”, фентъзи метъл-бардовете “Blind Guardian”, Урсула ле Гуин и “Пътят на меча”? Ще ви подскажа още малко – той е млад творец, самоук, при това, истински нешлифован диамант в съвременното фентъзи изобразително изкуство. Правилно, става въпрос за Лео Хао. Необичайно име, което трудно може да предизвика представи, различни от визиите за шао-лински манастири, където вглъбен художник създава поредния си шедьовър в творческо усамотение... “Аз не съм китаец! Навярно, трябвало е да се родя такъв. Предполагам, обаче, че когато шефът на родилната служба в небесата е пренасял кошничката с душите на новородените, в предназначената за Изтока е имало дупчица, от която съм изпаднал аз и съм се приземил на територията на Русия. За което не съжалявам! Оказа се, че тук са ме чакали и е имало нужда от мен!” – майтапи се художникът. Въпреки шегичките относно “китайското си име”, Лео се отнася с дълбоко уважение към културата на изтока, и по-специално – към Източните бойни изкуства. Освен това, Лео Хао върло защитава мнението, че руските художници в жанра фентъзи отдавна са сравними със западните си колеги, обожава “Властелина на пръстените”, и, както стана ясно-по горе, не е китаец. Хао е сред самоуките гении в съвременното фентъзи. “Учих се първо по книга и много рисувах от натура. Имах възможност да общувам със страхотни художници, много почерпих и от тях. Не мина малко време, докато се усъвършенствам, но  понякога съжалявам, че нямам професионално образование”, признава той. Изобразителното изкуство е неговата мания, страст и цел.

Но, началото далеч не било лесен път към славата, постлан с листенца от рози. За да оцелява, Лео е работил съвсем прозаични неща, различни от изкуството – бил е охрана, анкетьор, реставратор и... гробар. “През цялото това време не спирах да рисувам. Даже, илюстрациите за “Пътя на меча” бяха буквално направени върху нечии гроб! Бяха трудни времена, и аз съм изключително благодарен на подкрепата на съпругата ми.” Сега Лео Хао работи в издателство “Ексмо”, също и прави обложките на албумите на няколко музикални групи. 

Но, както казахме преди малко, докато стигне до световната фентъзи-сцена, на Лео Хао му се налага да измине труден път. “Сега ми се струва, че беше доста отдавна времето, когато работех в издателство “Аргус”, където оформяхме романа на Хенри Лаиън Олд “Пътят на Меча”. Този опит се оказа безкрайно решаващ за мен.”, споделя художникът. Докато стигне до рисувалната дъска в издателство “Аргус” е трябвало да измине доста `труден` път – просто да се реши и да го направи... “Един ден се престраших, събрах всичките си скици в папка, преписах си адреса на издателството, и докато се усетя, бях пред него. Запознах се с охраната. Показах им, че нося папка с илюстрации, а не нещо опасно, и така се промъкнат в приемната...”, разказва  Хао. Първият, който забелязва гениалните му картини е главният литературен редактор на издателството Леонид Шкурович. Той е очарован от таланта на младия художник, и, както Хао се изразява, “след известен размисъл Шкурович взе, че ми предложи работа”. 

Работата по различни проекти, както и уникалния му стил бързо печелят световна популярност за руснака. С нескрита гордост той съвсем основателно претендира за достойното място на руската школа в съвременното изкуство: “Всъщност, може да се каже, че покорихме Запада - Анри, Бондар, Федоров, Шикин — майстори, точно толкова талантливи и добри, колкото и западните. Но пък, такива сме русите, такъв ни е стереотипа – просто не сме и усетили кога сме достигнали западното ниво. В Русия има много начинаещи художници, достойни хора. Хубавото е, че света се променя към по-добро, което предоставя и много нови възможности за творчество!”, споделя той. Какъв е съвета му към всички онези, които искат да поемат по пътя на фентъзи-арта ли? “Формулата е много проста. Много работа! Непрекъснато самоусъвършенстване, научаване на нови неща. Най-сигурния път към успеха са многото и професионално направени картини. След първата продадена творба – готово, може да се каже, че първия пробив към успеха е осъществен.”

Една от маниите на младия художник е великото произведение на Дж. Р. Толкин “Властелинът на пръстените”. “Тази книга е като въздуха за мен, израснах с това произведение!”, възторгва се Лео. Едноименният филм на Питър Джаксън е неизменна част от тази страст. “Лентата напълно съответства на книгата! Едва ли има човек на земята, който да е гледал творението на Питър толкова пъти, колкото аз. Важно е да отбележа, че гледах “Властелина” като художник. Атмосферата ме потресе, вдъхнови ме, тази лента ме оставя без дъх”, споделя той.

Така или иначе, фантастиката и фентъзито са най– богатите и ярки на образи жанрове в изкуството. Малко са авторите, които успяват да канализират въображението си в създаване на въображаеми образи като Фродо, Сам и Ам-Гъл. Лео Хао е един от тях. Казва, че харесва музиката, която съвършено точно предава духа на световете, които той рисува. Такова стопроцентово отражение на света на фентъзито са метъл-бардовете “Blind Guardian”.

Споделената страст на групата и художника към “Властелина на пръстените” е сред основните причини за чудесното сътрудничество между творците. Хао рисува обложките за албумите на групата – предизвикателство, доста по-различно от художественото оформление на книги. “В работата над книга трябва да уловиш духа на романа, да положиш на корицата някой ключов момент.  С музикалните дискове, обаче, е по-сложно. Там моята работа е брънката между визуалното и това, което музикантът е вложил в композицията. Помагам им както мога. Първото, което виждат хората, преди да си купят албума, е обложката. Моята задача е да предам настроението пред слушателите на музиката. Често хората възприемат музиката чрез визуални образи. Образът в моята рисунка трябва да съответства на тона на албума, на съдържанието му”, казва Хао, но пък и не отрича, че се старае да работи по начините, по които той смята за правилни. “Но пък, мен също ме контролират жестоко! Издателството, а не аз, е отговорно за продажбите на книгите. Аз предлагам своите скици, а началството ги гледа, одобрява или отхвърля картини. Това е нормален работен процес.”, допълва той.

За основа на фентъзи сюжетите си художникът се уповава на средновековието, естествено, силно стилизирано и обогатено с митологични образи. “Харесвам историята, допада ми да работя с всякакви епохи. Много от фентъзито е създадено на основа на реални исторически факти – дори митовете, ако щете, са отражение на реалното битие. Доспехите, оръжията, придворните – всичко това вече е било. Вероятно, този подход формира склонността на писателите и художниците към асоциации. Мисля, че зрителното възприятие помага да се намери значението в чувствата и емоциите, които се влагат в една картина или песен”, казва художникът.

Много характерна особеност на творчеството на Лео Хао са бойните картини с много герои, изрисувани съвършено детайлно. Самият той не скрива привличането си към многофигурните композиции. “Аз съм голям фен на Франц Алексеевич Рубо. Още от детската градина съм влюбен в неговите пейзажи и панорами. (които, бележка автора, по-късно дават отражението си върху вторите планове в картините на Хао). Също, харесвам и стила на Ефим Исаакович Дешалит, който също ми направи много пространно впечатление. Интересно ми е да работя в сложни направления. Многофигурната композиция изисква съсредоточаване в плана и композиционното пространство. Това е тръпката в моята работа – да се втренчиш в детайла, който след това прераства в нещо монументално, особено когато се работи с исторически материал”. За съвършения му усет към предаването на бойните сцени му помагат не само историческите проучвания, но и пристрастията му към бойните изкуства и културата на Изтока. Като художник, казва, че този жанр в изкуството предизвиква доста смесени чувства у него. “Обожавам филмите на Хаяо Миядзаки! Харесват ми предимно заради дълбочината и емоционалния подтекст. Но когато виждам само рисунки в този стил – ами, не мога да ги възприема. Просто, те не са “моето нещо”, не ги разбирам.”

Художник като Хао със сигурност има своите любими герои и илюстрации. Такива са няколко обложки на руския писател Юрий Никитин, работата по серията “Сокол” на Вячислав Шаляпин също е била приятно изживяване. Разбира Лео си има и своето любимо чудовище – това е Жорик, от обложката на албум на “Ария”. Специално за чудовищата художникът казва, че те са отражение на неговото его.

Освен цветните си платна, Лео Хао е автор и на богата колекция графики. Разликите между двата стила на рисуване на художника са огромни. “Техниката на рисуване е различна. Графиката е по-капризна и сложна за изпълнение. Зависи от това какъв графит ще избереш, под какъв ъгъл ще рисуваш. Когато работех като охрана, рисувах много по време на нощните смени. Така се научих да харесвам молива. Тогава беше и времето, в което започнах да работя по “Пътя на меча”. Помня, че веднъж взех кибритена клечка, изгорих я донякъде и започнах да рисувам с въгленчето. Ето как подръчните средства ме спасиха.” Днес Хао не прибягва до подръчни средства за да създава гениалните си платна. Той е избрал доста интересна техника на рисуване – на хартия прави само предварителната скица, която сканира и довършва картината на компютър. Издава малка тайна – работи с “Painter 7”: “Много удобно нещо!”

Самоук, задълбочен, реалистичен и прецизен, Лео Хао съвсем достойно заема мястото си в съвременния фентъзи арт. “Съвременен?! Какво означава съвременни? Планетата е малка, животът тече много бързо – цък и човека го няма вече, години минават като един миг. Всички ние, които сме родени на тази планета, сме съвременници.”, казва той. Но, едно нещо е неделимо присъствие в живота му на творец – фантастиката.  “Тя е съществена част от живота ми,... а също и моя работа. Понякога съм творец, понякога съм просто занаятчия. Всякакъв съм!”

Още от Лео Хао можете да видите тук

Превод и адаптация: Niili

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!