Висенето пред лекарски кабинет едва ли е най-приятното нещо на света  – най-малкото, може да бъде изключително тягостно да си в компанията на баби и дядовци, които от нямане какво да правят между отделните епизоди на сериалите, са ограничили социалните си контакти до общуване със себеподобни пред лекарския кабинет и обмяна на опит за различните болежки и илачи...

Аз, обаче, не съм от хората, на които лаконичното докторско `добре си, нищо ти няма` им е достатъчно, затова съм склонна да вложа малко от личното си време в чакане пред лекарския кабинет, за да разбера какво точно ми е добрето, защо съм добре и окончателно ли съм добре. Така или иначе, натрупала доста негативна енергия спрямо неебателно отношение от страна на лекари, като основните претенденти за жълтата фанелка са докторите от Медицинска академия. Тъпото в моя случай е, че едва ли не, единствените специалисти, които се занимават с точно такива профилактики, каквито на мен ми трябват, са именно в МА.  Преди около месец, след като си отвисях като кон пред едикойси кабинет, където уж бил лекаря, който ми трябва, стана ясно, че всъщност, направлението ми не важи, а се плаща, а пък най-накрая се оказа, че всъщност, не съм препратена към правилния специалист, а при колегата, за който, обаче, няма направления-маправления, а трябва да се запиша и да чакам около месец, за да ми дойде реда, щото пича бил някакво светило по въпроса. Сега, привидно най-лесното нещо, което принципно мога да направя в такъв един случай, е да тегля една майна на цялата здравна система (което и направих), и след като направленията в МА не ги бръснат за нищо, да отида и да платя на специалист, на който на мен ми е кеф. Но тъй като съм човек с достатъчно ангажименти и малко свободно време, което автоматично изключва предварителния рисърч къде бе, да му ..., трябва да търся друг такъв специалист, който да ме консултира, реших, че, окей, записвам си час при светилото от МА, пък след като така или иначе редът ми ще дойде след месец, все ще успея да убедя джи-пито си да ми презавери направлението. В края на краищата, държа на здравето си, въпреки, че понякога искрено се чудя за какво, по дяволите, отиват парите от осигуровките ми, при положение, че здравната ни система си е таковала таковата. Уатевър, както са казали старите хора...

И така, днес в крайна сметка дойде Денят, в който аз, стиснала заветното направление и картончето с часа си взех, та виснах пред кабинета на светилото, разговорът с който ми беше важен, защото искам да съм съвършено наясно със собственото си здраве. Държа да отбележа, че часът, за който се бях записала още преди месец, беше 11.00 часа сутринта.

Има някакъв много странен вид социализация в това да чакаш с някого другиго пред лекарския кабинет. Обикновено, аз се въоръжавам с книжка, защото така времето ми минава по-бързо, пък и това ми спестява завързването на безсмислени разговори и обсъждане на диагнози. Адски отворен и точен човек съм, според хората, които ме познават оф-лайн, но някак си, никак не съм фенка на общуването и завързването на ценни познанства пред лекарския кабинет – моля ви, не ме интересуват диагнозите ви, лекарствата ви и специфичните ви болежки, дръжте си ги за вас или ги споделете с лекаря си, но аз не желая да ги слушам. За съжаление, обаче, не винаги хората постъпват така, като на мен би ми се искало... Не знам дали сте обръщали внимание, но има хора, чиито гласове и въобще, цялостният им маниер на говорене мога да ви изкарат да изскочите от кожата си. Обикновено, тези личности страдат от логодиария, и имат много високочестотни, пискливи и дразнещи гласове. Тези мили хорица не се свенят да говорят много и високо, като основната им тема за разговор са самите те, щото са маниакално уверени, че те са центъра, около който светът се върти. Говорят бързо, високо и императивно така, щото никой друг да не може и думата да вземе с маниакалната самоувереност, че това, което казват, света може и трябва да чуе, щото е най-важното форевър енд евър. Това са изключително досадни хора, които не можеш да накараш да млъкнат по никакъв начин, а в главата ти се промъква плахо желанието да им плеснеш шамар, за да ги накараш поне да си поемат дъх, но тъй като си възпитан човек, не го правиш, а стоически седиш и слушаш, докато не започнеш да се задъхваш от бавно напредващатата мигрена, която е смачкала милиони нервни клетки по пътя си... С една ето такава дама в съседство аз си чаках реда. Нямам представа дали е възможно с думи да бъде описан човешкият тембър. Но си представете висок, гъгнив и носов женски глас, който отгоре на всичко, дамата не се притесняваше да употреби с пълната му сила. Виждайки отявлено неебателната ми физиономия, скрита зад кориците на книжката, дамата реши да не се занимава с мен, а вместо това, счете за необходимо да осветли останалата част от хората в чакалнята за... симптомите на критическата си възраст. И за това как била върло против дъщеря й да има второ дете. Също, за горещите вълни, които в продължение на 15 години я тормозели. За хормоналните хапчета, които била пиела. за изследванията, които правела. За това колко е гадна критическата възраст. Как направо можеш да полудееш. Представете си сега един висок и дълъг коридор, облицован в мрамор каква акустика има, и как този глас просто отскачаше от стените, докато обясняваше всичките тези критически неща с отвратителни анатомични подробности, така щото по едно време на мен ми се прииска да попитам въпросната дама дали не е мислела за самоубийство, че да се отърве от мъките. Най-лошото от всичко беше, че драматичната история относно климакса на въпросната дама беше повторена няколко пъти – с всеки следващ клет пациент, който идваше да чака реда си пред кабинета на медицинското светило. Мама му стара... Като се замисля, висенето пред лекарски кабинет, особено, когато имаш някакъв вид проблем, предоставя доста странни възможности за социализиране. Не, мерси, без мен. Представете си картинката – пълен коридор с изнервени пациенти, които дуднат, че доктора го няма, и наша милост, на която главата вече беше на път да й се счупи от болка. Направо му се удивих на съпруга на тази женица как е възможно да издържи такова дрънкало - аз ако бях женена за нещо, което представлява само уста, която непрекъснато мели... със сигурност щях да си купя някоя по-голяма пушка някой ден. 

Междувременно, часът ми за прием отдавна беше минал – вече беше към 13.30, а доктора още го нямаше. Някак си, започнах да се изнервям здраво, защото въпросния д-р Г.Коларов приема точно три дни за по три часа във въпросният кабинет, за който чаках. Иначе човека си има частен кабинет някъде на майната си, в който, обаче, не съм склонна да дам луди кинти за един профилактичен преглед, все пак. Мога много да говоря за неебателността на определени представители на здравната ни система. Още повече, че в конкретния случай, съм се записала за преглед при точно този специалист, и то – преди месец. Когато аз поема ангажимент, го изпълнявам, обаче, очевидно е, че въпросният д-р Г.Коларов, бидейки с ясното съзнание, че в държавата сигурно има още само петима такива тесни специалисти като него, може да си разиграва коня както му се ще, щото е един вид монополист. Можете да си представите как здраво се изнервиха всички пациенти, които чакаха редом с мен, след като и в 14.00 часа лекаря още не беше дошъл. Стигна се до там, че докторът от първата смяна се опита да звънне на мобилния телефон на колегата си – най-малкото да разбере ще закъснява ли още или не, обаче, въпросният доктор не си вдигал жисиема. След известни коментари, че вероятно светилото Коларов е отишъл в частния си кабинет, и още няколко телефонни позвънявания, едно от които и до съпругата на въпросния доктор Коларов... ми, уважаеми зрители, стана ясно, че така ценния специалист д-р Г. Коларов е с гноен абсцес на гърлото и няма да идва на работа...

Сега-а-а-а... Точно тук ще си представя, че въпросния д-р Коларов стои пред мен, а аз се обръщам персонално към него, обяснявайки му някакви фундаментални и простички истини за отношението лекар-пациент.

Доктор Коларов, не зная дали сте наясно, че господата Бел и Ериксон са измислили телефоните, и в частност – мобилните такива устройства, за да могат хората винаги да бъдат във връзка едни с други. За да може, ако вие имате проблем, да се обадите на колегата си, и да кажете: “Копеле, зле съм, днес няма да идвам на работа”, вместо в продължение на четири часа да карате купчина изнервени хора да ви чакат, губейки от времето си. Защото аз, доктор Коларов, имам и други ангажименти освен това да вися по чисто пенсионерски начин пред вратата ви, за да чакам някаква панацея. Да, наистина, като пациент аз избирам къде да отида, и вие не сте ме накарали насила да дойда при вас, но самия факт, че още преди месец сте записали час, в който да ме приемете и да ми обърнете лично внимание, за мен означава, че сте се съгласили да поемете ангажимент към моя здравословен проблем. Фактът, че не се явихте на работа, доведе до загуби за мен, тъй като губя часа си, а както е тръгнало с вашето сериозно отношение към работата ви, мога да загубя и направлението си. Също така, доктор Коларов, вашето неявяване на работа днес доведе до усложнения за мен, защото освен, че изгубих цял ден от личното си време, прекаран в безсмислено чакане, аз не получих адекватни отговори за здравословното си състояние. Питам ви, доктор Коларов, ако аз наистина имам сериозен проблем, който – не дай боже, доведе до сериозни последици и стане така, че с проваления от вас преглед е можело да спасите живота ми, но не сте го направили, защото не ви дреме за пациентите ви по линия на здравната каса – питам се, дали това би ми дало сериозно основание да ви осъдя, ако състоянието ми се влоши? Също така, доктор Коларов, бих препоръчала да се обърнете към мъничкото произведение в проза, наречено Хипократова клетва, над което сте се заклели, встъпвайки в лекарската си длъжност. Не е зле да си я припомните, може би. Защото няколкото часа, които днес си спечелихте с нелепата версия за болестта си, на мен ми струваха притеснения и нерви. И смятам, че се безхаберието, което днес проявихте, вие ми нанесохте вреда, тъй като аз не съм наясно относно здравословния си статус, а това ми коства допълнителни нерви и притеснения. Питам се, дали сте наясно, че все пак, има една такава институция, която се нарича Централна етична комисия към Българския лекарски съюз, към която, ако съм достатъчно побесняла, както и съм, бих могла да се обърна и да сезирам за лекар, който клинчи от работа с тъпи оправдания, не изпълнявайки лекарските си задължения?

Помислете върху това, д-р Коларов. Пък и голяма част от колегите ви, които гледат на пациентите си като на досадно задължение.

Niili

Коментари

Написано от fly на 2007-04-13 11:46:46

geri Написано от Гост на 2007-08-12 01:58:57   Dr Kolarov ima ednakvo otno6enie kam vsi4ki pacienti, ne samo kam tezi po kasa - negovoto moto e 4e "golemite doctori pacientite gi 4akali"! Ne moga dori da si predstavia 4e niakoi bi pogelal da otide na pregled pri nego - nai-veroiatno e sas seriozni umstveni problemi

Написано от Гост на 2007-08-29 15:43:05

Написано от Гост на 2007-08-31 15:39:15

Написано от Гост на 2007-08-31 15:40:58 За съжаление повечето доктори са такива като този д-р Коларов.

Написано от Гост на 2007-10-22 17:38:35 Аз също посещавам този доктор, не че имам огромното желание, но ми се налага. Докторът наистина е скаран с телефоните. Сестрата в кабинета му не остава по-назад-"изключително мила е". Преди ми се налагаше да ходя 3 пъти в месеца, да не ви казвам как двам едвам са ме пускали от работа, тъй като бяха решили, че си измислям чакането. Много е неприятно и когато си чакал сумати време лекаря пристига и негови познати му водят пациенти, които се оказват с предимство, иначе е специалист. Това, което други го бяха постигнали с мн лекарства, той го постигна с минимум лекарства, които съм пила само в началото.

Написано от Гост на 2007-10-22 17:42:07 Всъщност пропуснах да кажа, че д-р Коларов се чака и в частния му кабинет толкова и не се обажда да каже, че няма да се появи.Тогава дойде жена му от неудобство спрямо постъпката му и пое прегледите му..

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!