Добре, айде стига с дискусията около абортите, а? Не само че предметът на темата е супер-неприятен, но чак духовенството да се намесва и да коментира неща, които, извинете ме, са по-скоро предмет на медицината, науката и личния избор, ми се струва, меко казано, прекалено.

Разбирам стремежа на църквата и духовенството да се намесят в живота човешки, и най-вече – в изборите, които правим като човеци. Разбирам го, и не винаги ми е особено приятно, но не ми и пречи. Но ние българите сме източно православни, а не католици . Все пак, католическата църква, дет` се вика, е тази, която анатемосва и забранява абортите. Не желая, обаче, да бъда разбрана в смисъл `окей, правете аборти на поразия, щото след като сте източно православни, вярата ви го позволява`. Не. Като жена, и бъдеща майка някой ден заявавам и защитавам позицията, че аз не съм за абортите. Но горещо адмирирам правилната контрацепция! Защото, мисля си, ако сексуалната ти култура е достатъчно висока, ще си наясно, че ако използваш предпазни мерки, си спестяваш много излишни главоболия. Че иначе, ставаш като една небезизвестна участница в Биг Брадър, която направо се оля от екрана със сапунените драми и изцепки около извънбрачната си връзка и бременеенето след това. Моля ви се. За някои неща не се изисква много мозък – дето се вика, малко акъл да имаш, но овреме да ти дойде... Така че – контрацепцията преди аборта! И си мисля, че ако се вложат малко повече усилия в ограмотяването по точно този въпрос... ами, извинете, но май няма да се налагат нежелани аборти, какво ще кажете? Но нямам представа какво е отношението на църквата по въпроса с предпазните мерки. Най-вероятно, и контрацепцията е отречена като дяволско деяние, кой знае?

Както се досещате, темата има няколко различни ъгъла. За да си спестите последствията от нежелана бременност – мисля, достатъчно ясно ви обясних как стоят нещата, и този казус е валиден както за девойчето-аджамийче, дето е решило да се отърве от най-скъпото си, така и за 35 годишната кака, която си е отгледала децата и не ще да си развала фигурата и купона с поредна бременност. Контрацепция му е мамата и това е.

Но какво да кажем за онези случаи, в които аборт просто е наложителен? Като например, ако животът и здравето на майката е застрашен поради някакви причини? Прост пример: майката, без да знае е контактувала със заразен от шарка човек. Последствията за плода от такова нещо са направо нечовешки... и, тогава какво, според църквата, трябва да се направи? Това дете да се роди с физически, умствени и здравословни недъзи ли, да страда през целия си живот а с него – и майката, която е спазила църковните догми човек да не унищожава туй, що бог е създал? И какъв ще да е този бог, който, да допусне подобна трагедия да се случи и какви са причините въобще за това? Или пак църквата би дала удобния отговор, че неведоми са пътищата божии? Питам се, в един такъв случай... ами, аборта не е ли по-хуманното и правилно решение?! Да, трагично, да, болезнено, да, неприятно, и да, след такава трагедия майката, изтърпяла подобен кошмар наистина би се съмнявала в божията закрила и воля, но въпреки всичко, не е ли това правилното решение? Защото да ви кажа, душата човешка  е нещо много крехко, и много лесно ранимо в дадени моменти. А едно такова преживяване – би убило един по-слаб човек.

Или пък, друг казус. Поради някаква причина плодът не се развива, майката изкървява и край, наложително е- или операцията, или и майката си отива? Тогава, питам аз светото духовенство, какво трябва да се направи? Или пак да се уповаваме на божията милост?! Въпреки, че не живеем в средновековието, пак ли, наистина, трябва да се оправдаваме с божиите пътища и повели? Не мисля. Чувам стенания, че абортът бил убийство, че се погубвала невинна душа. Ами, много съм цинична и анатомически откровена, но... докато плодът не мръдне за първи път в утробата на майката (след 12 г.с.) едва ли бихме могли да говорим за живот. Преди този момент – извинете ме за цинизма, но говорим за зародиш, за съвкупност от клетки, които дори и заченати с много любов, или ще се развият в дете, или не. Простичко е. И заради това съвременната медицина е избрала точно този момент, ако майката желае, или е наложително да се направи аборт.

Ще ви кажа и още нещо. Независимо каква е причината да се случи аборт, той е най-, ама най-неприятното изживяване в живота на една жена! И тя се чувства толкова празна и самотна, че нито вярата, нито бога и църквата биха могли да компенсират огромната празнота в душата й след осъзнаването на случилото се... Защото понякога има избори, които трябва да бъдат направени в името на това да запазиш себе си, собствения си разсъдък, и душата си, ако щеш! Ще кажете, че това са божии изпитания. Е, нямам представа що за бог ще подложи невинно свое чадо на страдание. Ще кажете и също, че той е страдал на кръста заради нашите грехове. Е, една такава трагедия, извинете за богохулството, но ми се струва като някакъв вид връщане. Цинично, а? Но не се гордея с цинизма си – не и когато се налага да обяснявам чисто човешки, чисто физически, чисто биологични неща, дявол да го вземе, които биват интерпретирани по... ами, извинете ме, ама неестествен начин!

Чудно ми е следното нещо. Не си спомням светата църква да е надигала такъв праведен вой срещу наркоманията. Ето, пак за личен избор говорим тука – изборът съзнателно да започнеш да погубваш душата си.

Защо, обаче, на наркомана се гледа като на отлъчилия се агнец, който трябва да бъде приобщен обратно в лоното на вярата, а на жената, направила аборт, като на грешница?

Niili

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!