Напоследък все повече се убеждавам, мили деца, че не Европейския съюз, райските двери да се отворят, за бай ви Ганя келепиреца и Светата далавера ще са водещите фактори. Чували сте лафа `пази, боже, сляпо да прогледа` - е, аз бих казала, че селянинът с пари е като луд с картечница.

Нямам намерение да обиждам хората от провинцията – вярвам, ясно е, че имам намерение да нападна онази представителна част от народонаселението българско, за която еснафщинката и дребната авантица са важните неща. Има нещо византийско в такава кръвчица, заради което, мисля си, света ще ни запомни много повече, (и то не за добро) отколкото с киселото мляко, художествената гимнастика и, евентуално, Христо Стоичков. Последния ми любим лаф е `мизерията ражда изгъзици`, и, вярвам, ще се съгласите, че съм права до известна степен.

Заради какво, всъщност, толкова съм се палнала?

Тези дни моя дружка ме помоли да дойда за кураж на огледа на мансардата, която продава. Само за протокола, местенцето е чудно – една стаичка с кухненско боксче, не прекалено малко и адски кокетно – ново строителство, модерна сграда, с всичките му салтанати и екстри – огромна тераса, ламинати, теракоти, тец-ове, мец-ове, чискак новичко, на петнайсет минути пеша от идеалния център. Адски готино местенце, и като за жилище на комуникативно, но и спокойно място, цената му направо си е подарък.

На огледа дойдоха цели три каки – клиентка и две брокерки. Клиентката – ами, как да се изразя възможно най-деликатно – представете си каката от сергията със самоковски картофи на Женския пазар, която, дори и внезапно забогатяла заради реституции и масови приватизации, пак ще гледа да те тресне в кантара заради евентуалната далавера от 46 стинки повече за кило. От своя страна, каките брокерки се опитваха да сдържат лигите си, защото, все пак, ако `имаме сделка`, както се казва в едно предаване, техните комисионни определено биха били тлъстичка сума.

И така. Цялата тази менажерия, плюс наша милост, се качи да види обекта за продан. Местенцето е кукличка! Аз, обаче, нямам представа как точно стават пазарлъците. Някак си, винаги съм изхождала от наивната представа, че след като едно нещо ясно, кратко и категорично е обяснено `еди-колко-си-площ-еди-каква-си-цена-еди-къде-си-за-толкова-пари-толкова`, то нещата би следвало да са ясни. И интересуващия се да си купи жилище сам си прави преценката, като види обявата или брокера му се обади дали тези параметри го устройват и иска да види за какво иде реч, или не, ще търси нататък. Аз, лично, не бих си губила времето да се разкарвам до обект, който не ме интересува, само и само за да демонстрирам големи яйца, че да, имам отвратително количество пари, но няма да го похарча при вас, образно казано. Е, имах тъпото чувство, че каката от Женския пазар май направи точно това. Когато еснафщината започне да доминира – ето тогава вече става и кофти, и смешно и тъжно...

 Та, госпожата, влизайки в апартамента, сбръчи нос като да е надушила много кофти миризма. Като че ли е получила лична обида, че, видите ли, мястото не й отива на претенциите. Балкона бил прекалено голям. И банята била прекалено голяма. И не, това не е 50 квадрата, как така, ето, да го премерим с крачки, по никакъв начин не е, как, моля ви се! И, айде да помислим малко да се намали цената! И съм станала със задника нагоре, честно казано! На мен, лично, тъпо ми стана – най-малкото заради това, че приятелката ми се почувства супер неудобно, слушайки критики и коментари от човек, за когото се надяваш да сключи сделка с теб, който, обаче, е толкова недоволен от това, което му предлагаш, че едва ли не, ще те удостоява с вниманието си само по милост. От поведението на клиентката (която, явно, беше обременена с мозъчна недостатъчност) излезе, че стоката, която момичето предлага, е няколко стъпала под нивото на селската кифла, която се правеше на важна – в края на краищата, преди да дойде, е прочела за какво става въпрос. 50 квадрата са си 50 квадрата, и, върти-сучи, не става за дресура на слонове. Пък и не си дошъл да купуваш Версайския дворец, а боксониера, по дяволите! Затова – просто кажи: “Благодаря за вниманието!” и си тръгни без да увърташ повече, както правят възпитаните хора.

Повече от очевидно беше, че сделка няма да има и ние двете се приготвихме да си ходим, когато госпожа клиентката изтърси: “Ами то, много е приятно апартаментчето, но, за тези пари щеше да е хубаво да има още една стая...” На точно това място от сюжетното развитие усетих как телесната температура на моето момиче се повиши, и усмихната до ушите, тя заяви: “Ами, госпожо, всъщност, продавам и двустаен апартамент, но цената на квадратен метър е... (тройно по-голяма сума)!” Честно да си призная, чак аз се насладих на физиономията на каката, която млъкна като опарена, и, до края на срещата, дума не продума.

Сега. Тук идва мястото за малко разсъждения по въпроса за недвижимото имущество. Доколкото зная, до няколко месеца цената на недвижимите имоти ще скочи повече с 10% - евродирективи, к`во да правиш. Казус с две страни – тези, които имат стока за продан, доволно ще потриват ръце. Българинът е влюбен в тухлите, и стени и мазилка ще се купуват винаги. Тези, които желаят да закупят жилище – ами, дупце да им е яко, след някой и друг месец ще имат прекрасната европейска възможност да си изплащат жлищата по 40 години. Някак си, мисля си, че точно в този момент на затишие е най-подходящото време, ако си решил да си купуваш недвижима собственост ... Това, явно, са си мои съждения, които може и да нямат общо с действителността. Удивявам се, обаче, как във всяка една сделка всеки гледа бързата печалба и собствената далавера. Сигурно, така и трябва да бъде – брокерката, която продава жилището на моите хора уж случайно попита момичето дали в обявената сума влиза и нейната комисионна, и дали, все пак, няма да е по-добре да се намали от цената? Не сме тъпи и ние, дет` се вика – ако цената се намали още, апартамента става още по-продаваем... и, следователно, брокера по-бързо ще си вземе комисионната. Аз ли нещо не разбирам, или наистина нямам бизнес нюх? Защото, мисля си, моята приятелка осигурява работа на брокера си с факта, че има имущество за продан. Колкото по-висока цена се вземе за него, толкова и комисионната ще е по-голяма. Не зная. Аз, лично, бих предпочела да почакам малко, но да взема със сигурност по-солидната сума, отколкото – ми, бързите кинти.

Та така. Обикновена история от ежедневието, от която се налагат няколко извода. Първо – не винаги жените знаят какво искат. Всъщност, голяма част от тях хич не са наясно кой край на тоягата за какво служи.

Второ – тръгнеш ли да демонстрираш големи яйца без причина... бъди готов да ти излязат насреща с още по-сериозно оборудване!!!

И тъй като всякаква прилика с  действителни лица и събития е напълно оправдана, ако все пак, някой си търси малко жилище, ние поемаме ангажимента, ако желаете,  да ви свържем с хората, които го предлагат.

Niili

Коментари

Написано от Гост на 2008-02-07 22:55:19

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!