`Няма да ви разказвам за Анн Никол Смит, защото тя вече е изстинала новина.` - анонс на водящата на предаването Шоу-бъз по Джи Ти Ви. Определено ако имаше класация за най-тъпи TV  реплики, тази щеше да влезе в челния топ.

Абе, отдавна се каня да направя една подробна темичка за най-дразнещите ме предавания в родния ефир – дето се вика, старо телевизионно куче съм, та мога да направя не по-малко блестящ анализ от колегите от `Господари на ефира`. В тоя ред на мисли, Шоу-бъз е едно от дразнещите ме шоа.

На първо място: водещата е лигла, която прави безуспешни опити да имитира Део (който пък, от своя страна, може да става за барман, и до известна степен, тв водещ на тъповато музикално предаване, но с него друг път ще се занимавам). Сега. Не, че има нещо лошо в това да играеш с камерата, да се закачаш и да флиртуваш с кадъра. Но не и преиграване – излишните лиготии пред камерата издават несигурност, суета и липса, най-малкото, на елементарна мимическа култура. А камерата има неприятното качество да показва и преекспонира и най-дребния дефект, да го набива в очите на зрителя… От което следва, че красивата муцунка и превзетите усмивки не означават задължително, че ставаш за пред обектива. Има нещо, наречено телегеничност, наречено усет, дори – и елементарно актьорско майсторство, по дяволите, се изисква, за да бъдеш добър телевизионен водещ. Защото, скъпи мои тв. звездички, драгия зрител не може да бъде преметнат така леко, както си мислите. И веднага усеща, когато нещата не са естествени. Не, че телевизията не е една грандиозна илюзия, но все пак, нещата трябва да бъдат с мярка. Ето защо, не от всяка селска хубавица с една година в НАТФИЗ или две във ФЖ може да стане добър водещ. За това са нужни години. Много.

На второ място – сценаристите на въпросното предаване, имащо претенцията за елитано шоу страдат  вкупом от излишна, но неоправдана самоувереност, че  пишат смислени и фънки звучащи текстове. Вижте сега, не може всяка глупост, която ви мине през акъла, да я изстреляте в сценарий, който, ако и да е за тъпо шоу, все пак, минава през ефир и ангажира вниманието на зрителя. В prime-time, при това. Вербалните словесни каскади, подплатени с изящна ирония и софистициран сарказъм относно дадени неща… моля-моля, за това  е нужно писане. Много писане. Години писане. Денонощно. Нечовешки труд, и в мига, в който си решил, че си готов с материала, късаш сценария и започваш наново. И никога не си доволен от себе си. Но, в предаването, с чието оплюване съм се заела – ами, как да кажа, имам чувството, че сценаристите са шайка надъхани с `Егоист` пишлемета, за които ръкоблудните писателски полуции на Карбовски са връхта на писаното слово, които, когато трябва да се пише сценария за поредния брой на въпросното предаване, се сбират на по коктейлче (щото, нали, така правят ърбън-пичовете) и започват да записват ама абсолютно всяка глупост на сленг, излязла от устите им. Обаче, малка корекцийка от мен. Сленгът, уважаеми приятели, е нещо изключително променливо. И, ако искате да сте актуални, трябва най-малкото да сте наясно какви са таргет групите на предаването. Защото, да речем, ако Шоу-бъз е предаване, насочено от 14, примерно, до 35 години – ми, нали се сещате каква еклектична каша става? Защото, ако аз или друг някой 30-тина годишен зрител гледа предаването, сленгът ще го издразни. Обаче, ако съм на 14 години, мислите ли, че ще ми дреме за Анн Никол Смит, с чиято смърт адски цинично се ебавате? Има едно нещо, наречено експресивност, да. Но, прекалените неща, както, смятам, казах, са дразнещи. Туй то.

И, на трето последно място. Гласовете зад кадър. Хо-о-о-ора….В телевизия работите, дет` се вика. И там, когато започне да се случва дейността, наречена  монтаж, обикновено присъства едно лице, което се казва режисьор по монтажа. Неговата задачка е кадрите и звуците така да се напаснат, че да се превърнат в едно приятно, хомогенно цяло, което да не ме дразни като зрител. Знам ли, май във въпросното шоу такова лице липсва, поне – що се отнася до дикторските текстове. Най-малкото – направо ми е мъка да слушам този изнесен, натфизчийски трениран мъжки глас, който, приучаван да говори правилно, се мъчи, завалийката, да прочита с емоция, експресивност и естественост завъртените текстове. Някак си, понякога ми звучи така, сякаш има много горещи картофи в устата, за които, чувала съм, помагат за усвояването на британския акцент, ама, някак си, лекинко пречат, ако става въпрос за дублаж.Та, таквизи ми ти работи с Шоу-бъз. Смятам, че има още доста какво да се желае, докато предаването стане наистина интересно – иначе, позата `стойка делова` на водящата и срамежливо произнасяните нецензурни думички тайм ту тайм – ми, това не са успешните телевизионни похвати за мен. Не, че в българската публицистика – било шоу, било актуална, няма нужда от някоя креативно насочена и произнесена в ефир псувня. Напротив. Има, и то – нуждата е въпиюща. Но, нещата просто трябва да бъдат професионално изпипани. Иначе – съкс.

Niili

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!