Славянската следа в съвременното фентъзи

За много от почитателите на фентъзи-жанра, компютърните игри и тежката музика,  творбите на Анри Немо са добре познати. В изминалото десетилетие неговото име успя да се наложи като един от водещите художници и в компютърните игри – страст, на която сега се е посветил напълно. Въпреки популярността на изкуството му, личността на художника остава забулена в мистерия.

Може би защото името, с което се разписва под картините си е псевдоним. Зад Анри Немо се крие човекът Андрей Иванченко, роден през 1975 година в Русия. Той е сред първите руски художници, които са направили световна кариера във фентъзи-изкуството. 

“За себе си не бих могъл да разкажа почти нищо. Историята на моето детство малко се отличава от тази на връстниците ми.  Не си спомням почти нищо от така наречения Съветски съюз. Семейството ми не беше богато, но вкъщи винаги цареше любов и разбиране. Родителите ми бяха много внимателни, интелигентни и умни хора.” – разказва Немо. Страстта си към изкуството е наследил и от двамата си родители. Майка му също е художник, а бащата – театрален актьор.  Голяма част от детството на Андрей преминава в пътувания и гастроли. Израства буквално зад кулисите, сред приказната атмосфера на театъра, където предпочита да си играе сред декорите зад кулисите, представяйки си приказки, отколкото навън. На десет години постъпва в художествено училище, и както сам казва, много от това, което учи в школата му помага за работата в бъдеще.

Съдбата на художник, обаче, го застига съвсем случайно. Един ден, през 90-те години, майката на Андрей случайно подхвърля, че в една от стаите на театъра, в който работи, двама души “снимат нещо”, и им трябва художник с компютърна графика. Въпреки,  че тогава младежът нямал никакъв опит с компютрите, с екипа си допаднали и започнали да работят заедно. В онези времена негов първи учител и наставник става известният руски оператор и телевизионер Олег Лештаев.

Колкото до създаването на псевдонима Анри Немо – обяснението е съвсем просто. Андрей просто си търсел атрактивен ник-нейм. “Анри – това е Андрей на английски език. Ако пък това име е заето, се подписвам с Немо. Голям фен съм на  научната фантастика, и по-специално на Жул Верн. Образът на капитан Немо, тъжен човек, независим, самотник, който не се притеснява от несгодите, ми е невероятно близък.” – казва Андрей. Но, и в реалния живот има хора, от които се вдъхновява - Норман Рокуел, Херулф Бидстърп, творчеството на екипа от студиото за спец ефекти Industrial Light and Magic. Компютърната графика във всичките й форми и проявления е спусъкът, който го кара да се движи напред и да търси нови предизвикателства. Въпреки, че кариерата му е основана на новите технологии в компютърната графика, и до сега Андрей си пази папка с рисунки, които оформяли книгите от 60-80 години. Разбира се, художници като Майкъл Улан, Франк Фразетта, Кейт Паркинсон, Алан Ли, Джон Хоу също са източник на вдъхновение за младия Немо.

През 1997 година, благодарение на приятеля си  Николай Симкин, Анри Немо се установява в Москва, а Николай дълги години ще изпълнява ролята на негов агент и посредник с издателските къщи. Най-много от всички е работил с издателство “Аксмо” и “АСТ”. Общуването с издателите оставя доста приятни спомени в Анри Немо. “Направо е невероятно с какво страхотно търпение тогава редакторите приемаха моята неопитност. Заради това, никога няма да спра да им бъда благодарен. В тези времена да илюстрираш книги не беше особено доходоносно. Наистина, трупах опит, но не преставах и да се уча в компютърната графика. Постепенно, моя интерес се насочи към илюстриране на книги.” Въпреки, че все по-рядко се занимава с илюстрации, именно рисуването на корици усъвършенства брилянтния талант на Анри Немо. Неговото име се налага най-вече в илюстрирането на компютърни игри. Да създава компютърни игри винаги е била мечта на художника, но не винаги желанията вървят ръка за ръка с реалността. “Електронните игри съчетаваха всичко онова, което ме вълнуваше – компютри, графика, развлечения, музика, анимация” – казва Анри. Самият той е страстен геймър. Кефи се на игри, в които има морал и атмосфера. допада му Shadow of the Colossus и Final Fantasy XII. Вярно, все по-рядко има възможност да седне пред компютъра просто за забавление, но следи новостите в жанра и съставя списъци на игрите, които трябва да погледне, когато намери свободно време. “За мен талантът е широта на кръгозора, подложена на ежедневна работа. Ако човек има желание да твори, но с идеята, че нищо не се получава без старание – тогава ще успява. Не виждам причина, по която разумния човек да не може да усвои каквато и да е обляст, стига да желае това.” – е мотото на на художника.

Другите мании на Анри Немо се наричат “манга” и “аниме”. Член е на клуба по японска анимация  Ranma. “В работата на японските художници има някаква завършеност. В Далечния изток хората знаят какво искат да кажат и защо го казват – естествено, когато съдържанието на филма не е изпълнено с прекалено много сцени на насилие и продължителни, епични диалози, а наистина е насочено към този, който гледа и слуша. Харесвам анимацията, в тома число и японската. Но не смятам себе си за яростен поклонник на всичко, което ми мине пред очите. Например, не мога да различа работата на Ник Парк от тази на японските му колеги. Но пък харесвам и уважавам филмите на Хаяо Миядзаки. Гледал съм всичките работи на неговата студия. Вероятно, любимата ми анимация е Kiki’s D elivery S ervice. В този филм ми харесва абсолютно всичко. Дори малките недостатъци, които откривам, подчертават достойнствата на този филм.” – споделя художникът.

Анри Немо е известен най-вече с рисунките си на красиви, фантастични жени.  Това удоволствие понякога може да се превърне в истинско бедствие за комерсиалното рисуване: “Красотата помага за добрите продажби, колкото и цинично да звучи. Но хората, които плащат за поръчките, настояват, че на рисунката трябва да има приятни, галещи окото на зрителя образи. Естествено, това на първо място са жени. Имал съм много случаи от практиката си, в които са ми отказвани поръчки, защото според шефовете, рисунките не са били достатъчно цветни. Всеки път с ужас очаквам репликата “Защо момичето не е достатъчно разсъблечено?” Винаги се радвам, когато успея да избегна да рисувам само сладникавите муцунки.”  Но пък, Анри Немо с не хо-малко удоволствие рисува страховити създания и чудовища.

Една от най-забележителните особености на картините на Анри Немо е вторият план. Понякога пейзажите зад героите са изпълнени с фантастични видения и специални ефекти. Друг път – със спокойна красота. Както сам Немо казва, вторият план е изключително важен, защото помага на зрителя по-цялостно да възприеме рисунката.

Сред най-мащабните проекти, по които Немо е работил, е компютърната игра по филма “Карибски пирати”. Работата за проекта е истинско предизвикателство за художника: “Екипът, с когото разработвахме този проект, бяха невероятни. Те съчетаваха в себе си всичко, което ценя в хората - творческото начало, пъргав ум и желанието за работа. Съвсем скоро, обаче, първоначалната ми еуфория, че участвам в разработването на този проект се смени с един проблем, с който са се сблъсквали всички художници, които са разработвали игри, базирани на историческа основа. Много неща в рамките на проекта се наложи да бъдат адаптирани. Историческите пирати са били лишени от всякакъв намек за романтика. Те са били разбойници и убийци, които плячкосвали и палели кораби. Жените пирати, които така често се споменават, всъщност са били само две, и те, честно казано, са били съвсем далеч от представите на Холивуд. Затова се налагаше да редактираме, преразказваме, адаптираме в рамките на проекта. Но въпреки това, смятам, че в играта свършихме достатъчно добра работа.”

В творчеството на Анри Немо има и батални сцени, и красиви пейзажи, и работа в аниме-стил, и реалистични изображения на морски разбойници. Но, колкото и да е странно, самият той не може да определи в кое от тези направления се чувства най-добре. “Докато работя, по един начин виждам нещата в секундата на създаването на рисунката. После, когато картината е завършена, се чувствам удовлетворен, и чакам следващия момент, в който ще бъдат поправени грешките и ще се внесат измененията. Така се движа от една картина в друга.” Въпреки, че илюстрациите са статични, в много от картините на Анри Немо има действие и напрежение. За него не е сложно да обясни как постига това. Свикнал е да смята, че всичко, което рисува, е обосновано с железните правила на композицията. С предварителните скици започва и началото на творческия процес. “Може би тайната е в това, че самия аз не си позволявам да взимам решения, които не биха се харесали на зрителите.” – шегува се той.

Въпреки, че брилянтно се е наложил като творец, Анри Немо произхожда от страна, чиято култура е доста по-различна от тази на Западния свят. Младият  художник е оптимист, що се отнася до перспективите на руската школа в рисуването: “В русия сме свикнали да противопоставяме себе си на целия свят. В западната култура фантастичното илюстриране успяло да се трансформира в десетки направления. Това е реалност. Конукуренцията в западното общество е все още толкова жестока, че много млади художници въобще не могат да пробият. Но конкуренцията е необходимост – това е двигателя на западната култура. Това е начинът, по който зрителя и слушателя да отсее това, което наистина е добро. За съжаление, това простичко правило не е намерило масовост в нашето общество, но несъмнено, и това ще стане с времето.”

Още от Анри Немо – тук.

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!