Да ви кажа нещо за журналистиката като цяло, уважаеми приятели и съседи. За да сте наясно какъв неблагодарен в повечето случаи къртовски труд представлява същината на този занаят, преди да седнете да хулите нам, пишащого брата, какви сме гадни, нахални и необективни копелета.

От журналистиката пари не се вадят, мили деца. Ако си мислите, че усмихнатите, добре соанирани муцки от екрана, които ви четат новините вечер, или пък наглите репортери, които навират микрофона в лицата на хората, задавайки някакви въпроси, са най-близнатите от съдбата, облагодетелствани копелнца, които не само че са в светлините на прожекторите, но и си правят кефа по време на работа... жестоко се лъжете. (Всъщност, като се замисля, май това е валидно само за учиндолския льонгур, който също отвреме навреме ме разсмива с изявленията си, че и той се бара журналист... ама айде, да не задълбавам в темата, че много дълъг ще стане поста.)

Един истински журналист никога не е оставен на спокойствие. Винаги живеещ в нервно напрежение точно той да хване новината за рогите, и прясна-прясна, миришеща на новичко, точно той да я публикува/каже/излъчи пръв. Винаги под напрежение кога ще му звънне телефона – дори и в късни доби, и като единица от спешъл отряд за бързо реагиране, чул кодовата дума `екшън`, да се изстреля към мястото на събитието. Дори и в 3.00 през нощта. Няма хън-мън. Няма жената, децата, таковата... Мигом! Без право на обжалване... с цел вие, уважаеми зрители, да знаете кой кого очистил, къде станало земетресение, и всички актуални събития по света и у нас. На журналиста му се налага да загърби личния си живот и време, съобразявайки се с времето и настроенията на събеседника, когото гони за интервю. Ухажвайки го. И му целува задника, ако се налага, че да стане материала, щото ние, журналята, трябва да сме и лицеприятни за важните клечки (или откровени задници понякога), за които пишем. Да им се подмажем, че да сме сигурни, че ще си продадем следващия брой. Истината, че същия този, когото днес сваляш за интервю, утре ще е пратен в забвението на архивите и няма да е на върха на славата не играе... защото точно тук и сега той ти е нужен, че е измислил топлата вода или `ба ли го какво друго, което ти, читателю, искаш да узнаеш веднага.

Пък и, канибалски бизнес си е това нашето. Пълен с най-злобната и гадна конкуренция, и всякакви задкулисни игрички, които дори и стадо абитуриентки, бъдещи кандидат-миски или фолк звезди не могат да ти забъркат. Ако си топ-репотрер/ка, с достатъчно ангажименти и събития за отразяване, че и познат/а на юзъра като име и стил – ще те изкарат било педераст, било мръсница, но и в двата случая задължително се чукаш с някоя много важна клечка. Оди после доказвай, че си едно дете и си такъв, какъвто си, щото си си скъсал трътката от бачкане цели десетилетия, докато работиш за едното си име. Ако пък вече лекинко застаряваш, си браниш територията със зъби и нокти... щото то, млади и глупави дечурлига, дето си мислят, че всичко що блести е злато дал Факултета по журналистика, и се навиват да бачкат и за без пари, само и само да ги гледа мама по телевизията, а ти, братко по оръжие, си издухан като малка гара с оправданието да дадем път на младите – пък то, рутината и професионализма все някак си ще се заместят с хубавичко личице и копи-пейст от гугъл.

Знаете ли колко жестоко ми е писнало от всичко това, ако и да съм гърмян заек в тоя занаят? Как ми дойде до гуша да задавам точно онези въпроси, които интересуват обикновения човек, ама след мен да мине чудовището, наречено редактор, и с големия ирейзър да прати по дяволите чисто човешката гледна точка на репортажа ми? Знаете ли колко е тъпо да задаваш изискани и напудрени въпросчета? Че иначе може и да не си получиш и скапания хонорар, ако, не дай боже, човека, видял се на екрана или първата корица, се види колко грозен е всъщност? И колко пъти се е налагало със зъби и нокти да защитавам идеите си, пред хора, които противопоставят пред моя жив опит накълвани наготово знания?

Истинската журналистика се прави на улицата. Да отидеш до курвата, която продава тялото си на Мария Луиза, и да я попиташ защо го прави. И тя, плачейки, да ти посочи сводника си, който я скъсва от бой, но другаря Велчев не го ебе, щото срещу лицето Х няма никакви доказателства... Истинската журналистика е да питаш шефа на парламента защо се допусна явлението Волен Сидеров... и да видиш как ще ти даде най-тъпия възможен отговор за избора на електората, или пък ще те гледа като плъх у брашно, мигайки на парцали, защото и той не знае как. Да-а-а. Истинската журналистика. Но пък, дори и да се завреш до шия в лайна в преследване на истината, ами, кой, по дяволите иска да гледа мрачни реалности? Дай му на народа високопарни лафове, че след присъединяването към ЕС крила ще изникнат на всинца ни... Хакуна Матата!!! Дай на зрителя малко биг брадър, един транс сексуален педал с ремонтиран нос и капризна брантия, забременяла от ай-си-кю, пък после, с физиономия, сякаш си го начукал на света, ме призови от екрана, че е грехота да не гледам.... и готово, прайм тайма ти е пълен с есемеси и обсъждане на сапунени опери...

Бълвоч. Живея и дишам с тази професия, но ми писна. Писна ми, защото зная, че в тази държава няма ни една медия, която да е истински обективна и безпристрастна – или ще да е жълта, или лобистки организирана, или ще прави терористични простотии, че да си вдига имиджа като пенсионерска ерекция.

Писна ми.

Niili

Коментари

:-P Написано от Гост на 2008-06-03 15:42:23

Само регистрирани потребители могат да пишат коментар
Моля въведете вашето име и парола или се регистрирайте.

Powered by AkoComment 2.0!