Съдбата на творец го настига още като дете. Учителите от началното училище, впечатлени от рисунките на малкия Франк, съветват родителите му да го изпратят да усъвършенства таланта си в специална школа. Едва на девет години, малкият Фразетта започва да учи в Бруклинската академия за изящни изкуства. Негов учител и ментор през това време е Мишел Фаланга, италиански художник и световно признат майстор на изящните изкуства. Фаланга е силно заинтригуван от художническата дарба на детето. През осемте години, в които Фразетта учи в Академията, неговият италиански учител е неотменно до него, и му помага да доразвива уменията си. Разбира се, Фаланга е твърде горд с ученика си, и не крие амбициите си да изпрати Фразета в Европа, където младият художник да завладее Стария континент с невероятния си дар. Но, както се случва в живота, тази мечта ще се сбъдне години, години по-късно. За нещастие, през 1944 година Мишел Фаланга умира внезапно. С неговата смърт угасват и надеждите на Франк Фразетта да пожъне успех отвъд Океана. Само година след смъртта на Фаланга, Академията, в която Франк учи, е затворена. За да оцелее, младежът спешно трябва да си намери работа.
Изумителният му талант не може да остане скрит. Именно чрез дарбата си да рисува Франк намира и първата си работа. Оказва се, че рисуването може да носи добри пари. Само на 16 години, Фразетта прави първите си уверени стъпки в кариерата, като започва да рисува комикси – уестърни, криминални истории, мистерии, исторически. В този период той рисува и няколко комикса за смешни животни, които подписва с псевдонима Фриц. До 1940 година, Франк работи със Standard Publishing Co, за които рисува стотици малки илюстрации. Също, Фразетта прави няколко сериозни работи в криминалния жанр и уестърна. Името му вече е достатъчно добре познато в бизнеса, но дори тогава, Фразетта продължава да се учи и усъвършенства. Първият му професионален комикс е "The Snowman", за Tally-Ho Comics, публикуван през 1944.
През този период Фразетта отхвърля доста апетитни предложения за работа, сред които – и оферта от Уолт Дисни. 50-те години на миналия век са времето, през което талантът на Фразетта избухва като супер-нова в набиращото все повече популярност комикс течение. И не може да се оплаче от липса на ангажименти - риусва за EC Comics, National Comics (където рисува приключенски комикс за Блестящият Рицар - "Shining Knight"), Avon, за ME ("White Indian" ), Toby ("John Wayne"); корици за Eastern (Героиски комиккси), Famous Funnies (Famous Funnies Comics – класическите корици на "Buck Rogers"), ME (Bobby Benson's B-Bar-B Riders, Ghost Rider, Straight Arrow, and Tim Holt). Много от комкиск-книжките, които Фразетта рисува по онова време, са в сътрудничество с приятелите му Ал Уилямсън и Рой Кренкъл. По същото време, Фразетта създава и публикува своя комикс поредица, озаглавена "Джони Кометата" – поредица, която е създадена по същото време, през което Франк асистира на Дан Бери по създаването на Флаш Гордън.
1953 година е годината, в която Фразетта може да си позволи спокойно да си харчи парите. И го прави – в мързелуване, щури купони и баскетбол. Същата година, обаче, започва да работи с Ал Кап. Двамата създават Лил Абнър. Популярността на комиксите постепенно замира, и през 1955 година Фразетта окончателно изоставя илюстрирането, като се придържа повече към стила и изискванията на издателската къща на Кап. Този експеримент продължава цяло десетилетие. Когато Фразетта напуска издателската къща, първият естествен импулс е да се завърне обратно към комиксите. Истерията на 60-те години, обаче, тотално е завладяла пазара. Тогава Фразетта започва да работи за мъжки списания като Gent and Dude, изоставяйки временно любовта си към комиксите. Старото му приятелче Рой Кренкъл от Fleagles успява да го убеди да се пробва като илюстратор на корици за книги. Първият такъв ангажимент е корица за издание на “Тарзан”.
1964 е преломна година за Фразетта, когато се завръща съвсем за кратко към комиксите. Причината е покана на Джим Уорън да нарисува история за първото издание на списание Creepy. Фразетта рисува последния си черно-бял комикс. През същата година Mad Magazine излиза на пазара с корица, рисувана от Фразетта, на която Ринго Стар е показан като модел на марка шампоан. Това е момента, в който кариерата му тотално се утвърждава. Той вече не е илюстратор. Франк Фразетта е художник. Тази нагласа е затвърдена окончателно, когато е поканен да нарисува филмов плакат. Само за един следобед, Фразетта печели сума, равносилна на хонорарите му за една година.
Периодът от 1965 до 1973 е също така продуктивен и творчески за Фразетта като художник, както ранните 50 години като илюстратор. Творбите му от този период говорят достатъчно за успеха му - корици Creepy, Eerie, както и за прочутия комикс на ужасите Вампирела, дузини рисунки за корици за други списания и книги, (например, Черния Император), филмови плакати, научно-фантастични книги, гърбове на хеви-метъл якета. Едно от изданията, което се издава с негови творби е списанието Елементи, издавано от Дау Кемикълс през 1973.
През този период Фразетта силно се влияе от научната фантастика. Художници като Jeff Jones, Berni Wrightson, Michael Whelan, Don Maitz, Boris Vallejo и много други го вдъхновяват и предизвикват интереса му да рисува в нов, динамичен, но все така `Фразетта` стил, ехото от който все още се открива в днешните научно-фантастични истории.
През късните 70 и 80 години излизат лимитирани издания като Kubla Khan, Women of the Ages, Lord of the Rings, филмът Fire & Ice, пет книги, посветени на изкуството на Фразетта, (The Fantastic Art от Frank Frazetta и Frank Frazetta Books 2-5 от Ballantine), отвреме-навреме и по някоя корица...
Репутацията на Фразетта отдавна работи за него. Нещо повече – известни холивудски звезди често се консултират с художника за изграждането на даден образ или декор. Клинт Истууд и Джордж Лукас, големи фенове и приятели на Фразетта, често търсят мнението му. Големи филмови студия се опитват да примамят Фразетта да нарисува анимационен филм. През 80-те години често канят Фразетта да нарисува анимационен филм. През 83 година това се случва – излиза филмът Fire and Ice. Лентата е създадена съвместно с продуцента Ралф Бакши, но много от характерите и цялата история са дело изцяло на Фразетта. Филмчето, обаче, се оказва провал. Въпреки, че не успява да пробие в киното, Фразетта така или иначе оставя следа след себе си в анимацията с въведените нови технологии и методи на рисуване. Съвсем скоро, той се завръща към корена си – рисуването и любимите му `рen and ink` комикси.
Днес художникът живее заедно с жена си Ели в Пенсилвания в огромно имение, построено на площ от 67 акра. В ранчото има и малък музей на художника, отворен за публиката, а някои от синовете на Фразетта правят репродукции на живо на творбите на баща си.
Вече на възраст, Фразетта се разболява от особено рядко заболяване на щитовидната жлеза. Това отнема доста от виталността и вдъхновението му, а заради серия от няколко инсулта, получава частична парализа. Здравословните проблеми оставят тежка психическа травма в художника. Фразетта, обаче, не се оставя на депресията за дълго – той се научава да рисува с лявата ръка, намира отдушник и в създаването на скулптури.
Вече излекуван, Фразетта отново създава вълнуващи и чудесни картини, които са вдъхновение за много творци. Негови картини са използвани за обложки на албумите на ред звезди от рок сцената – част от музикантите, украсили с рисунки на Фразетта дисковете си са Wolfmother, Molly Hatchet's, Nazareth.
Франк Фразетта е толкова популярен и обичан от ценителите, че дори скиците и недовършените чернови на картините му се продават за хиляди долари. Най-комерсиалните творби на Фразетта са нарисувани с маслени бои, но не по-малко популярни и търсени са акварелите, или рисунките с мастило или само с молив.
Част от красивите творения на талантливия творец можете да видите и тук.
Превод и адаптация: Niili
Съдба, посветена на изкуството